Стефан Страшимиров

Бай Георги Мокрия от дълги години стопанисваше пивницата в селото и се славеше като най-добрия кръчмар в околността. От личен опит знаеше, че пиенето върви по-добре с хубаво мезе. Затова беше усвоил майсторлъка за приготвяне на най-вкусната скара на дървени въглища, а млякото от овчето стадо, което отглеждаше, заквасваше собственоръчно по изпитана рецепта. Да не говорим за пивкото вино и гроздовата скоросмъртница - собствено производство! Който само беше чувал за тях - идваше да опита, а който беше опитал - не можеше да не повтори!

Дори чужденците от автобусите, които спираха за кратка почивка пред заведението му, си облизваха пръстите. Нямаше някой, който да не запомни двете думички: “Шопска салата”. За първенство в приготвянето на този специалитет в надпревара спореха и Сърбия, Румъния и Черна гора, но Мокрия я приготвяше по стара българска рецепта.

Веднъж в селото спряха двама японци. Оказаха се дипломати. За краткото време, през което останаха в заведението, поръчаха шест салати! А когато опитаха и от скарата на дървени въглища, бяха направо очаровани. Дори започнаха да подпитват Мокрия как точно се приготвят тези вкусотии. А той хитро се усмихна:

- Това са древни тайни на българската кухня, които сме усвоили от траките, а те пък ги узнали от атлантите, които след Потопа дошли по нашите земи.

/Тук може би е мястото да споделя, че едни от селяните казваха, че слагал бяло вино в каймата, други - че тя отлежавала, залята с бира. Важното е, че резултатът винаги беше отличен!/

После, като добър търговец, продължи:

- Да оставим това! Виждам, че разбирате от хубави мезета. Затова, като на добри клиенти, ще предложа да опитате и моето овче кисело мляко. Надявам се и то да ви хареса.

Не само им хареса! Бяха готови да предложат дори валута, само и само да чуят тайната за приготвянето на този еликсир. Но Мокрият остана непреклонен. Само на изпроводяк подхвърли:

- Това кисело мляко възвръща младостта и удължава живота. Следващият път, когато дойдете с още ваши сънародници, може да ви разкажа…

Японците много сърдечно благодариха и продължиха по пътя си…

Не мога да опиша каква бе изненадата на всички в селото, когато в разгара на жътвата, се изсипаха три автобуса японци, начело с дипломатите. Водени от стремежа си за здравословен начин на живот, за нула време те изкупиха всички местни продукти от селския магазин.

Селяните гледаха учудени, само Мокрия запази спокойствие. Свика набързо приятели и роднини, разпореди се и те хукнаха към градините си за чушки, домати и всичко друго, необходимо за шопската салата.

Добре, че вчера бяха напълнили и хладилника, та стрина Веса забърка кайма колкото за един кавалерийски полк. Мокрия покани двамата дипломати, показа им подправките, с които докарваше неповторимия вкус, изсипа и една кана течност /дали бира или бяло вино, аз не можах да видя/, обяснявайки:

- Така каймата трябва да престои до утре, но понеже туристите са гладни, аз веднага ще запаля скарата.

И докато той се суетеше около огнището, притеклите се помощници извадиха маси и столове, като за голяма сватба, и ги наредиха на площада пред кръчмата. Притичалият кмет, запъхтян, попита:

- А бе, Мокрия, кого ще женим днес?

На което бай Георги, голям зевзек, веднага отвърна:

- Какво да се прави, кмете, нали малкия син учеше в Япония! Та там да вземе да го хареса една японска принцеса и ето, сега ги годяваме!

- Не думай, бре! - възкликна кмета и бързо разказа на цяло село за това чудо. Само хората около Мокрия се подсмихваха дяволито…

Веселбата вървеше отлично. А след като гостите опитаха и от скоросмъртницата, собствено производство, всички - и българи, и японци, затропаха нашенска ръченица. Когато пък, накрая, поднесоха и прочутото овче кисело мляко - нямам думи, с които да опиша възклицанията, след всяка поднесена към устата хапка…

На тръгване, японците обещаха, че догодина ще дойдат десет автобуса…

От тогава Мокрия и кмета се чудят от къде да намерят пари, за да построят един малък хотел в селото.

Сложиха и нова табела на кръчмата - “При японската принцеса”.