Борис Цветанов

Мая Цекова, “Афоризми”, изд. „Стено”, Варна, 2019 г.; “Съчки за огъня”, изд. „Стено”, Варна, 2021 г.

В един свой афоризъм Мая Цекова казва: “От животни сред хората ми идва да хвана гората”.
Разбира се, тя няма да хване гората, но пък за последните три години в които стана лауреат на четири престижни международни награди за афоризми (Чикаго, Сан Франциско, Белград и Скопие) тя създаде един свой свят в който намери сигурно убежище. Моите афоризми са моята крепост, може спокойно да перифразира тя старата английски мъдрост.
Създаване свой свят в произведенията си е похват на много от талантливите автори в цял свят, но докато за голяма част от тях, този свят е илюзорен, то при Мая Цекова става дума за болезнено огледален на съвременния ни свят. Но същевременно съчетал в себе си очарованието на приказките на Шехерезада. Не случайно открай време в Багдад и Исфахан са се стичали не само бляскави товари на търговци, но и хора, носещи онова, което не се купува с пари. Това са хора на словото, а няма магия по-силно от магията на словото (Анатол Франс). Философия и човеколюбие, библейска мъдрост и непримирим дух за търсене истината е атмосферата в афористичният свят на авторката, издигнала на върха на копието парадоксът, за да утвърждава изначалните хуманни принципи, стремейки се да привлече вниманието, да порази с необичайност. Парадоксът е един вид разминаване със здравия смисъл и общоприетото. Той е възникнал в Древна Гърция, означава още ново явление, Цицерон е посветил на него цял свой обемист труд.
Парадоксите на Мая Цекова са блясък на мисълта и свидетелство за смелост.

“Късата памет има дълга история”.
“Народе, докато пасеш трева, все ще те доят”.
“Всеки, осигурен от обществото материално, се смята за идеален”.
“Сред хора, размахващи кокал, място за човек, развяващ знаме няма”.
“По света чистата съвест, а у нас мръсните пари са най-добрата възглавница”.
“Ти само покажи, че те смятат за Бог, че да видиш как веднага ще ти сковат кръста”.
“Късогледият политик е принуден да дърпа конците изкъсо”.
“Отнесохме се с Природата като с футболна топка, сега е ред тя да ни бие дузпата”.
“Властта спи най-спокойно спокойно, когато народът е заспал”.
“Най- лесно се става външен човек, ако слушаш вътрешния си глас”.

Но градивните елементи на афористичният свят на Мая Цекова не са само парадоксите. Като за равновесие, тя слага на везните и каламбура. На пръв поглед има игра на думи, те също идват от древния свят, но този път от Рим, където най-важният им представител е поетът Марк Марциал. Целта на каламбурите е да постигнат комичен ефект и той е много необходим след болезнеността на парадоксите.

“Любовта е химия, внимавай да не объркаш съставките, че може да ти гръмне лабораторията”.
“Ако една жена прекали в стремежа си да одомашни съпруга си, той може и да подивее”.
“Ако в семейството мъжът все се прави на дявол, рогата са му сигурни”.
“На плоският мъж му е удобно и под чехъл”.
“При продължителен живот сред кокошки, и истинският мъж може да изкукурига”.

Сред афористичният свят на Мая Цекова читателят по естествен път стига до мисълта на теоритика на афористиката Балтазар Грасиан (1601 - 1658): “Майсторството на афоризма се състои в изящното съчетание и в хармоничността на съпоставянето на две или три далечни понятия, свързани с единен акт на разума”. Но трябва и остроумие, пише пак Грасиан, без острота на мисълта, това е слънце без светлина.

“Най-добрият начин да увеличиш банковата си сметка, е да не даваш пет пари за нищо”.
“В Морето на живота всеки аматьор гледа професионалиста да остане на сухо”.

При авторката откриваме и правила за които пише Пушкин: “Остроумието не е шега работа, а способност да сближиш пожелания и изводи в ново заключение.”
Така стигнахме и до паралелизмите на Мая Цекова, които са две различни асоциации, създали един събирателен образ.

“Харесва ли ти да те съжаляват, значи вече си за съжаление”.
“Ако всички те продават, значи акциите ти са паднали”.
“Всеки се бори да оправи света, докато си оправи положението”.
“Политическият боклук никога не се губи, само се партиоизменя”.

Мая Цекова е майстор и на поетичните афоризми. Това съвсем не са епиграми, както се смята банално.Те се родеят с рисуваните пословици, приятни са за слушане, защото са подчинени и на един ритъм, изпълнен с изразителност и плътност на мисълта.
В древността са били на особена почит в Персия, наричани са бейти и от там са преминали в гръцките гноми - gnoma - мисъл, мнение. Лиричността им помага да се приемат особено емоционално.

“Властта и биографията ми: От люлка до гроба да ми бърка в джоба”.
“Нашият съсед има проблем - ние имаме какво да ядем”.
“Гърди със силикон си накичи, че бързо път си проправи”.
“Шоколадът е вреден, когато си беден”.

Афористичният свят на Мая Цекова е едно истинско шоу, разобличаващо фалша на един свят, който отдалече може да създаде илюзия на каймак, но приближиш ли до него, виждаш, че е утайка. Той е изобличител на конфликта: проект и изпълнение, това, което е и онова което би трябвало да бъде.
Това е свят, противопоставил се на деградацията в живота, потребителското превръщане на човека в придатък на материалното.
Мая Цекова вече дели мегдан с великия майстор на афористиката Станислав Йежи Лец с емоционалността си, ярко цветната острота на боите, стигащи до границата на песимизма, но не прекрачвайки я. Лец е висока летва, трябва смелост за скока, който разглежда афоризмите му, изучавани в най-престижните университети в света, като философия, поднесена литературно. Но афористиката на авторката показва готовност за такъв скок с дълбочината на подтекста, със загадъчността, необходима да приковава вниманието, с изразителността до съвършенство. Всичко онова, което отделя на светлинни години афоризма от обикновеното изречение.
Защото “всичко в афоризма трябва да бъде красиво”, както пишат теоретиците на жанра Лидия Соколская и Н . Федоренко, „включително мъдростта”.