Младен Исаев

Слизат кравите по хълма,
а подире им - нощта.
Говедарчето изпълва
с проста песен вечерта.

Долу две железни змии
през ливадите са в бяг;
бяга и шуми Бързия
в синкавия полумрак.

Говедарчето далече
гледа сини върхове
и в притихналата вечер
чува ясни гласове…

Имало зад планината
друга, слънчева земя
с житни ниви - ясно злато -
и с безгрижен волен смях.

Там, в морета недостъпни
спущало се вечерта
слънцето - да се окъпе,
да е чиста сутринта…

Говедарчето прекосва
синкавите върхове.
Но се сепва, гледа: босо,
вятър дрипите му вей…

Пак запява то на хълма
проста песен като плач.
А нощта е вече пълна
с хладина, звезди и здрач….

Време, време, като мълния
ти погълна оня глас.
Говедарчето от хълма,
говедарчето бях аз.

1938