СТАРИЯТ ПОЕТ

Янко Стефов

СТАРИЯТ ПОЕТ

Той слизаше от планината.
От планината, от върха,
понесъл кротко във душата
на мъртвите предци духа.

Край него слънцето блестеше
все още с тиха светлина.
Но беше уморен. Той беше
една красива старина.

В главата му кръжаха още
неписаните стихове.
Той често будеше се нощем
от непростени грехове.

Не съжаляваше за нищо.
Животът мина многолик.
На бащиното си огнище
остана верен всеки миг.

Той слиза днес от планината.
От планината, от върха.
Пренесъл свидно във душата
на бъдното духа.

24 март 2022 г.


СИВО

Минават дните мълчаливо.
Сближихме се едва-едва.
Очите ти ме гледат сиво,
а аз сънувам синева.

Усмихваш се така красиво,
опряла в мойта гръд глава.
Но във очите ти е сиво,
а в мене грее синева.

Живеем, любим се фалшиво.
Тъмнеят всички сетива.
Под пепелта на твойто сиво
угасна мойта синева!


***

Налейте вино! Нека да е старо.
Като стиха ми да е отлежало.
В кръвта ми буен огън да разгаря.
Червено ми налейте, а не бяло!

Наздраве, хора! Днеска пийте с мене,
един заклет и вечен въздържател.
Дордето във набъбналите вени
не кръв, а вино потече обратно.

Да пием дълго,за да се напием.
Знам, Бог пияните не ги обича.
Но себе си в пиянство да открием,
забравили свистенето на бича.

На бича, който шиба по гърба ни,
и носим алени следи позорно.
А ние тихо в болката се гънем
и пак навеждаме глави покорно.

Станете, братя по съдба и мъка!
Днес време е да променим живота.
И бича кървав смело да изтръгнем
от алчните ръце на мафиота.

От виното добро на свободата,
за нашата измъчена държава,
налейте чашите до горе, братя!
Сега да пием. Господи, наздраве!