ПОКЪЛВАНЕ

Татяна Любенова

ПОКЪЛВАНЕ

Поетични семена
във Душата ми покълват.
Пролетната светлина
гони зимното безмълвие.

Някъде тече река
и отнася тишината.
И прозвънва звучността
в бързеите й разлята.

Благи вести носи тя.
Благи вести, сладки думи.
Никне по брега й злак,
струи - като водни струни

сътворяват песента,
хуква по поля и друми.
И на вашата врата
ще почука ранобудна.


***

Бъди благодарна,
че още си жива,
че още те има,
че още си тук;
че твоето Време
минава незримо,
но ти го изпълваш
със цвят и със звук.


ИЗПРАЩАНЕ

На моите родни

Изпратихме тате без хора, без музика,
за път не му сложихме нищо.
Защото какво на Душата е нужно
от земна материя нища?
Единствено нашите мисли й трябват,
да знае, че я обичаме
и пращаме обич на всички, които
тук, на Земята, ни липсват.
Изпратихме тате без хора, без музика,
преди него тръгнаха всички -
най-близките люде, приятели верни,
дори враговете - излишни.
А ние, които оставаме земни,
душите да помним се вричаме,
додето по звездни космични пътеки
в небесния дом ни повикат.