КРАТКИ ЗАПИСКИ
ПАМЕТТА НА ВОДАТА
На най-ниското, край ж.п. насипа, се събират водите от разтопен сняг и от пороите. Наносът пясък и чакъл белее като бетонна площадка. Потоците издълбават алеята, защото страничните канавки са занемарени и непочистени. Течението влачи камъни, големи колкото яйце. Тук не расте трева и дървета изглеждат неуютно, като втъкнати във фундамента.
Пътят е неудобен и минувачите се спъват в неравния релеф. Те утъпкват тясна ивица, сякаш по брега на пресъхнал ручей.
Общините, чийто граници пресичат горичката, се грижат понякога за облика й. Навярно това обяснява трудното отпускане на средства за бърза поправка. Когато най-сетне ги намират, камиони, натоварени с филц, засипват повреденото пространство. Фадрома разнася милиони камъчета на километър - два, докато пътеката не придобие първоначалния вид. Работници почистват канавката от листа и пръст и въпроса изглежда решен. През лятото и есента не се забелязват нередности. Проверката идва следващата пролет, когато водата отново се отправя към ниското. Тя е обилна и вадата, макар и почистена, прелива. Освободени, талазите сграбчват шепи филц и повличат горния слой към наноса. Пролетните води търсят удобното ложе, дълбано няколко години. Течението преминава по залятата пътека и остава слаб отпечатък - силуета на някогашното корито. Това е паметта на водата, обработваща по своему ландшафта.
——————————
УСМИВКА НА СТАРЕЦ
Брезите изсъхват незабелязано, сполетени от тайнствен недъг. Сухите им стволове, заобиколени от кленове и ясени, не се забелязват веднага. Едва когато вятърът прекърши закостенелите тела, става ясно, че елегантните красавици са нападнати от безмилостен враг.
Първият признак за нещастието са голите клони. Безнадеждно болното дърво посивява, сякаш опушвано на тих огън. Соковете, подхранващи пролетните му вейки, изчезват. Лишено от живителната влага, безжизненото тяло се пропуква. Продълговати черни рани разсичат бялата му кора, като следи от удари с нож. Горските мравки се промъкват към загиващата плът. Неуморните им челюсти я разкъсват не по-лошо от червеите, оставили след себе си ситни трици и малки отверстия.
Дървесните гъби потвърждават близкия финал. Широките им периферии израстват като козирки на небрежно нахлупени шапки. Когато в пукнатините се загнездват неприсъщи спори, по мъртвия дънер се появяват бели гъби, протегнали се на крехки пънчета. Напомнят усмивката на старец, озарила лицето в последните дни на живота му.
——————————
МАЛКА ИЗНЕНАДА
Гъбите подават обли шапчици след обилен валеж. Когато мракът се разсейва и над дърветата увисват низки облаци, горските красавици протягат стебла и се оглеждат любопитно.
Мократа трева е натежала от водни капки. Дърветата са почернели от влагата, която ги облива. По дънерите пълзят охлюви, спасяващи се от пороя. Подире им се катерят и голите охлюви. Птиците мълчат, скрити в гъстата шума. От провисналите листа падат капчици. Тихото им шумолене се долавя в онемялата гора.
Времето, мрачно за горските обитатели, е необичайно весело за поканените, сякаш на тържество, гъби. Сдържаните им усмивки разсейват сивото настроение и окуражават съседите.
Опитните събирачи на този дар считат, че гъбите, неподходящи за храна, трябва да бъдат унищожени незабавно, за да не повлияят на останалите в находищата. Но преди подобен финал, за няколко минути, непредубеденият наблюдател може да им се порадва, въпреки че освен приятния спомен, те няма да послужат за друго.
