КАЛИН ДОНКОВ: БЪЛГАРИНЪТ ДА ПУСКА НА СВОБОДА ХУБАВИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ…

Интервю на Татяна Любенова, взето при представяне на книгата на Владимир Кирицов

- Каква всъщност беше причината, за да бъде направена тази книга? Само приятелството, което Ви свързва с Владимир Кирицов или може би времето, в което живеем, изисква от читателите отново да се върнат към неговата поезия?

- Владо Кирицов почина преди четвърт век. Но стъписващо впечатление правят неговите стихове, които и до днес не са загубили своята свежест и актуалност. Разбира се, това е обичайно за хубавата поезия. Но има някаква амбиция и в отделния човек, и в обществото, да не позволява такава поезия да бъде забравена и да се разтвори безследно във времето. Това е причината да закръжи около нас идеята за издаването на тази книга. Тя излиза с усилията на доста хора, на почти всичките негови приятели, и мисля, че ще бъде един много интересен акцент в нашето време, един коментар, който идва от миналото и който обяснява някои от най-фрапиращите неща в нашия живот.

- В изданието са включени неща и от претопената му книга, а също и от архива?…

- Да, всичко, което намерихме, и всичко, което ни предостави семейството. И спасените екземпляри от неговата претопена книга “Библейски отгласи” послужиха като първооснова за тази композиция, която е издадена. Постарал съм се да я направим не като нещо хронологично, а като една книга, която е написана едва ли не днес, както всеки автор би си подредил книгата, със връзките между отделните стихотворения, и мисля, че книгата се получи много динамична. Аз съм, в известна степен, много горд с нея, макар че е излязла изпод перото на Владо Кирицов, а не из под моето перо.

- Искам да Ви върна към един наш стар разговор за времето, в което живеем. Тогава Вие казахте, че в такива времена властите винаги са се затваряли в крепостите си и не са пускали татарите. Как българинът да се спаси от татарите?

- Ами така, българинът пък да пуска на свобода хубавите стихотворения, да пуска своите поети и своите мъдреци и да слуша тях. И тогава татарите не са страшни.

юни 1996 г.