ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
„Че ден за химни ти дочака,
дочака жътва в своя ден
и като слънце слезе в мрака
от блясък царствен озарен…”
Димчо Дебелянов
През цял живот в борба открита
със себе си и със света
живя, догдето под гранита
покой намери ти в смъртта.
Такъв бе жребият понесен
от люлката до сетен миг:
да срещаш скърбите със песен,
а радостта - с болезнен вик.
На битви кървави обречен
живя със всички в люта бран,
сам между своите - отречен,
неоценен и неразбран.
Но ето - чудото настана:
днес химн от бодри гласове
възторжено ти пей „осанна!”
и свята сянката зове.
Тръбят тръби, ечи небето
и над праха ти, гордо спря
развяно знамето, което
за да прославиш, ти умря.
Не, твойто име не погина,
а възкресено във любов
ще грей над род и над родина
от днес вовеки и веков.
„Че ден за химни ти дочака,
дочака жътва в своя ден
и като слънце слезе в мрака
от блясък царствен озарен.”
——————————
сп. „Завети”, кн. 13-14, 1934 г.
