Израй Мамберов

превод: Кръстьо Станишев

„Учителят никога не ще се
умори да учи детето.”
Абай

Денят, в който с тебе се срещнах, отново
ме връща пред моята първа творба.
И чакам със страх справедливото слово
над моя стих малък, над мойта съдба.

Ти сам в тоя ден над стиха бе приведен,
на зрялата мисъл попречих ли аз?
Отметна листата и в мене се вгледа:
„Чети, без да бързаш!” - изрече с тих глас.

А аз… О, кънтеше от радост сърцето,
аз бях гимназист със горещо лице,
на изпит с най-трудни въпроси. Но ето -
тетрадката сам взе от мойте ръце.

И сам заговори, отмерено, строго,
тъй както говори поет на поет.
Чух твойте слова. О, те бяха тъй много!
Отнесох големия мъдър съвет.

И моите песни растат и узряват,
и идвам при тебе, спокоен и тих…
Прости, ако преча, тъй както тогава,
когато поставям пред тебе свой стих.