Любомир Маринов Кънчев, български писател-хуморист, редактор и издател, е роден на 19 септември 1929 г. в с. Никюп, Великотърновско. Завършва гимназия в гр. Велико Търново, след това - българска филология в Софийския университет. Повече от четири десетилетия е редактор във в. „Народна младеж”, „Вечерни новини”, дългогодишен заместник-главен редактор на в. „Стършел”. След 1989 г. издава вестници („Луд гидия” и др.), главен редактор на в. „Дрога”. Автор на книгите: „Трима в една книжка” (1960, в съавторство), „Таралежови възглавници” (1963), „Зет на кола” (1973), „Панорама на една любов” (1978), „Преброяване на глупаците” (1985), „Сват от Брега на слоновата кост” (1986), „Усмивки от второ направление” (1988), „Облачно с проясняване” (1989), „Зет на хеликоптер” (1997), „Идеалният човек” (1998), „Съвест - втора употреба” (1998), „Бай Ганьо - изпълнителен директор на епохата” (1999), „Внукът на именития опълченец” (1999), „Дневник на едно сърце. Литературно-критически очерк за Надя Неделина” (2000), „Ситото на вековете” (2000), „Писатели за писатели” (2001), „Криле за орлов полет” (2003). Негови книги са преведени на руски език: „Волк и автор” (1969), „Белоснежка и семь гномов” (1969), „Легенда о несовершенстве мира” (1980). Член на СБП. Умира през 2006 г.

Публикации:

За Любомир Кънчев:

СЛОВО ЗА ЛЮБОМИР КЪНЧЕВ ПО СЛУЧАЙ 70-ГОДИШНИНАТА МУ/ автор: Марин Кадиев/ брой 148 май 2022