ОКТОМВРИ

Николай Ашукин

превод: Тихомир Йорданов

ОКТОМВРИ

Октомври. Дачата е пуста.
В градината - мъртвешки сън.
Простенва тъжен вятърът навън
и дъжд оплаква лятото пред пруста.

Проскубана, измършавяла котка,
с искрици във зелените очи,
минава много пъти, кротко
подрасква на вратата и мълчи.

Мяучи, а в очите й угасва
на дивото мъчителна тъга,
на шията без панделка сега
оставиха я тук. Заминаха. Ужасно!

Сред репей и бодил сама остана.
Нима е време вече да умре?
Студена есен в листите се вре
и капките потропват непрестанно.

——————————

ОКТЯБРЬ

Октябрь. Стоит давно пустою дача.
Закрыты ставни. В парке хмурый сон.
Как заунывен ветра жалкий стон!
Дожди хоронят лето, горько плача…

Голодная, ощипанная кошка,
Блестя огнем зеленых зорких глаз,
Проходит мимо дачи много раз,
Царапается в ставню у окошка.

Мяукает. Глаза ее застыли,
Горят лесной звериною тоской.
Слинял на шее бантик голубой.
Уехали… а кошку позабыли…

Одну оставили… Под лопухами
Она забилась, - умирать пора!
И стынет дождь, как капли серебра, -
Жестоко дышит осень холодами…