Николай Ашукин

Николай Сергеевич Ашукин, руски съветски поет, литературен критик, литературовед, историк на литературата, специалист в московското краезнание, е роден на 23 август (4 септември) 1890 г. в Москва в обедняло търговско семейство. Завършва Еснафското училище на Московското търговско общество (1905), свободен слушател в Московския археологически институт (1910-1913). Работи във винения завод на Шустов (1905-1915) и в сп. „Рампа и жизнь” (1913-1914). Известно време живее в Ярославл, където е секретар на редакцията в издателството на К. Ф. Некрасов. От това време (1914-1916) се отнасят обширните му литературни познанства: К. Д. Балмонт, Ив. А. Белоусов, Ал. Блок, В. Брюсов и мн. др. От 24 октомври 1941 г. до есента на 1943 г. е евакуиран в Ташкент. Дебютира в печата с разказ през 1906 г. Издадени книги: „Осенний цветник” (стихове, Москва, 1914), „Скитания” (стихове, Москва, 1916), „Золотые былинки” (за деца, Москва, 1919), „Песенки” (за деца, Москва, 1923), „Шкатулка с музыкой” (за деца, Москва, 1924), „Декабристы” (историческа повест, Москва, 1923). Превежда арменски, латвийски, финландски поети, печата рецензии. Носител на наградата „Семьон Надсон”. Широко е известен като автор (в съавторство с жена си Мария Григориевна, 1894-1980) неведнъж издавания сборник с литературни цитати „Крылатые слова”. От средата на 1910-те г. публикува предимно историко-литературни и библиографски трудове, както и очерци за бита на стара Москва и статии по литературно краезнание. В 1916 г. публикува „Архив села Карабихи. Письма Н. А. Некрасова и к Некрасову”. Следващите историко-литературни творби на писателя имат биографичен характер - те са посветени на Блок, Брюсов, Некрасов, Пушкин. Сред тях се откроява фундаменталният труд „Летопись жизни и творчества Н. А. Некрасова” (1935). Подготвя първото съветско издание на стиховете на поета-революционер М. Л. Михайлов (1934) и написва първата му научна биография. Умира на 9 февруари 1972 г. в Москва. Погребан във Востряковското гробище.


Публикации:


Поезия:

ОКТОМВРИ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 148 май 2022