РОМАНС
превод: Красимир Георгиев
РОМАНС
Тихо Венера изгря над земята,
радостно грейна в душата заря.
Помниш ли нашите срещи, когато
тихо Венера изгря?
Влюбен завинаги бях оттогава -
синя звезда на небето видях.
Пламък любовен с надежда раздавах,
влюбен завинаги бях.
Час на раздяла за нас ли напъпи:
стъпи съдбата ни в горестен час…
Силно обичах те, скъпа, настъпи
час на раздяла за нас.
Сам сред далечни земи ще се скитам,
пълни с любов са сърцата сами;
всяка нощ тази звезда ще облитам
сам сред далечни земи.
Нощем звездицата виж - и в разлъка
обич в небето ни ще възкресиш.
За да забравим за миг всички мъки,
нощем звездицата виж!
1912 г.
————-
* Стихотворението „Романс” бързо се превръща в популярна песен.
РОМАНС (превод на руски език от Максим Богданович)
Тихо Венера взошла над землею,
Снова отраду душе принесла.
Помнишь, когда повстречались с тобою,
Тихо Венера взошла?
Мне с тех минут навсегда полюбилась
В небе ночном голубая звезда.
Пламя любви и надежды открылось
Мне с тех минут навсегда.
Но расставаться пора наступает;
Видно, судьба наша - горю сестра…
Крепко любил я тебя, дорогая,
Но расставаться пора.
Буду в далеком краю я скитаться,
В сердце любовь сберегая свою;
Каждую ночку звездой любоваться
Буду в далеком краю.
Ночью взгляни на звезду - я в разлуке
Взгляд твой любимый на небе найду.
Чтоб хоть на миг позабылись все муки,
Ночью взгляни на звезду!
1912 г.
——————————
РОМАНС
Зорка Венера ўзышла над зямлёю,
Светлыя згадкi з сабой прывяла…
Помнiш, калi я спаткаўся з табою,
Зорка Венера ўзышла.
З гэтай пары я пачаў углядацца
Ў неба начное i зорку шукаў.
Цiхiм каханнем к табе разгарацца
З гэтай пары я пачаў.
Але расстацца нам час наступае;
Пэўна, ўжо доля такая у нас.
Моцна кахаў я цябе, дарагая,
Але расстацца нам час.
Буду ў далёкім краю я нудзіцца,
Ў сэрцы любоў затаіўшы сваю;
Кожную ночку на зорку дзівіцца
Буду ў далёкім краю.
Глянь іншы раз на яе, - у расстанні
Там з ёй зліём мы пагляды свае…
Каб хоць на міг уваскрэсла каханне,
Глянь іншы раз на яе…
1912 г.
