Мирослав Алексич

превод: Милко Христов

ТОЗИ МИГ

Как ли изглежда този миг,
докато го измерва часовникът
някъде от далечната кула,
докато се изсипва пясъкът,
или пък се удря водната молекула
някъде в древната клепсидра?
Дали това бе отрязък от оскъдното време
или частица от личното пространство!?

Това е просто онази жена с тъмните очила,
която преминава през градината на някое кафене.
Обръща се съблазнително
към старите страни на света
и се озърта назад ,за да види,
дали пролетта се влачи след нея
като дипли на рокля венчална.
И после застава внимателно,
сякаш да не пробуди някое дете.

Струва ми се, че точно такъв бе този миг!!!

ТАКА Е НАПИСАНО

Душата е бяла пчела и тя е моята майка.
Роден съм върху роза, в кошера,
по ръба на пчелното имение.
Ако се вярва на регистрите за раждане,
ще умра в дълбока старост.
През живота ми няма да остарее нито листото,
което е паднало, но е още зелено,
нито водата, която от небето в земята улукът отвежда.

На място за отдих, в последния сън ще пише:
- Бъди щастлив, сънувал си, че имашe майка.
Всяко бяло слово в душата ти
е имало черна сестра.
Затова и ти си бил един от онези,
които песни са писали во веки веков.

МЕЖДУ ДВЕ РЕАЛНОСТИ

Ако се обърнеш, когато си тръгнала,
ще се вкаменят думите, които съм ти подарявал.
Напразно ще отвориш прозореца
и с шепата-мида около устните
ще призоваваш вечността на хоризонта,
но само ще хлопат от вятъра щорите
и никой няма да бъде на нашия площад в сърцето на Помпей.

Ако се обърнеш, когато си тръгнала,
пепел ще затрупа и дните, и нощите,
които стоят подредени като войници
и в сънищата си няма да можеш лика ми да призовеш,
освен на лунатика бледият силует,
който ходи по тънката нишка между две реалности.

Ако се обърнеш, когато си тръгнала,
никога няма да можеш да припознаеш друго oбятие.
В летните привечери щурците ще замлъкнат
и там ще се заселят безсмислени светулки -
„грешки” на небесния монитор.
Вместо следи, след теб ще останат на копнежите холограмите
и ще светят над този град като реклама,
когато вече ще си заминала.