Максим Горки

превод: Красимир Георгиев

Над блестящата шир морска вятър облаци събира. Сред небето и морето горд се рее буревестник, черна мълния е сякаш.
Ту с крило вълна докосва, ту облита висините, облаците бурни чуват радост в буен птичи крясък.
Крясъкът - за буря жажда! Гневна сила, страстен пламък и увереност победна в него облаците чуват.
Чайките пред буря стенат, стенат, над морето хвъркат и на дъното му искат своя ужас да прикрият.
И гмурците също стенат, че за тях е недостъпна буреносната наслада - от небесен гръм се стряскат.
А пингвинът глупав крие тлъсто тяло сред скалите… Само буревестник гордо в смела свобода се рее над морето побеляло.
Все по-мрачно и по-ниско облаци море притискат, пеят устремно вълните нависоко към гърмежа.
Гръм гърми. Сред гневна пяна с вятъра вълните спорят. Ето, вятърът, вълните в здрава хватка запрегръщал, със замах и с дива злоба ги захвърля към скалите, стривайки на прах и пръски изумрудните грамади.
Буревестник с вик се рее, черна мълния е сякаш, облаците той пронизва и с крило вълните срива.
Ето, хвърка като демон - черен демон горд на буря, - и се смее, и ридае… Той над облака се смее и от щастие ридае!
В гняв гръмовен чувствен демон, той умора вече чува, той уверен е, че няма облак слънцето да скрие!
Вятър вие… Гръм раздира…
С пламък син пламтят ята от облаци над морска бездна. Мълнии-стрели морето в паяжината си стиска. Като огнени змиорки бляскат, вият се в морето мълниите и изчезват.
- Буря! Тук ще гръмне буря!
Буревестник горд се рее, смело мълнии прескача над морето гневно, кряска, сякаш е пророк победен:
- Нека бурята вилнее!