На 23 февруари 2022 г. почина писателят Минчо Г. Минчев. Минчо Георгиев Минчев е е роден на 20 март 1938 г. в с. Кряковци, днес квартал на гр. Габрово. Завършва специалност „Българска филология” през 1967 г. Работи като библиотекар, редактор в ДСП „Реклама” - Габрово (1967-1969), редактор на заводски вестник (1970-1971), драматург на Габровския театър (1973-1975), музеен уредник в комбинат „Георги Денев” (1975-1983), строител (1984-1998). Член на студентския литературен клуб на ВТУ, на Дружеството на писателите в Габрово (в продължение на шест години негов председател). Член на СБП от 2001 г., главен редактор на литературно-художествения алманах „Зорница” (бр. 37-40). През 1993 г. създава ИК „Луна”, публикувала 55 книги на габровски автори. Негово дело са издания като „Георги Генев в спомените на свои близки и съратници. С., Профиздат”, 1986 (съставител), „Стряха над Янтра” (антология и биобиблиография на книжовници и писатели от Габрово). Габрово, ИК „Луна”, 1993, „История во кратце о болгарском народе славенском” от йеросхимонах Спиридон, написана през 1792 година, 2000 - първи превод на съвременен български език, „Славейкови гнезда” (антология и биобиблиография на книжовници и писатели от Трявна), Габрово, ИК „Луна”, 1998-2000. Автор е на книгите: „Осъдена любов” (стихове, 1992), „Звезден автобус” (стихове за деца, 1994), „Дом в тръстиките” (стихове, 1998), „Гол пред Бога” (стихове, 2002), „Ъгълът на ледовете” (поеми, 2003), „Зеленият ангел” (миниатюри, есета, разкази, 2005), „И като почне зданието да се прави” (публицистика, 2007), „Автографи. Избрани стихотворения” (2008), „Моето литературно Габрово. Публицистика, критика” (2009), „Амбивалентна жена. Дневников роман” (2013) „Стихотворения” (1957 - 2017) - т. І от Събрани съчинения в 3 тома - 2017 г. Носител на голямата Априловска награда (2017).