ОЧАКВАНЕ

Емил Иванов

ОЧАКВАНЕ

Тъй дълго страдал и отново чист,
писмата ви очаквам като прицел…
Кутията ми пощенска мълчи -
едно гнездо, останало без птици.

До вас изпратих толкова писма -
за да са точни, писах ги във рими.
Сега стърча, забит като кама
в очакването си така ранимо.

Простих ви всичко и за прошка пак
най-злобните като пред храм помолих.
Желая множество, а не тълпа!
Без зрители умира всяка роля…

Дори да не получа вест от вас,
все пак ще вярвам, че не съм излишен -
в дома си славей ще отгледам аз
и стихове за песни ще му пиша.


ОТСЪСТВИЕ

В памет на Богомил Тодоров

Дали твой стих пак въздухът шепти
на този вечен бряг, от теб напъснат?
С криле-разпятия край мен се спускат
и питат чайките къде си ти.

Как да им кажа, че от твойта плът
с дух, изтерзан от мерзости, замина
ти - емигрант в незнайната чужбина,
отдето няма към света ни път.

Със кърваво от самота сърце
денят зад хоризонта тихо ляга,
тъй както ние на пръстта зад прага
те спуснахме с невярващи ръце.

Отлитат чайките с въпрос нелеп.
нахлува в мен пустеещата вечер…
О, ти поет на мъртвите си вече -
дано те по-достойни са за теб.


СБОГУВАНЕ

Тук дните ви, по-тесни и от стаи,
в дребнавости затваряха ме дълго.
Но закопнял за синята безкрайност
аз жаждата със нищо не излъгах
и ще се върна като победител
във моя град, прегърнат със морето.

Ще ме посрещнат до брега вълните
на чайките със белите букети.
Там със въздишка ще поставя мачта -
наместо кръст - над миналата тягост,
загледан как към всеки фарът в здрача
ръката си от светлина протяга.

И знам, ще мога аз едва тогава
да ви простя за спомените пусти -
тъй кораби на пристана прощават,
дори когато празни го напускат…