Владимир Георгиев

Няма смисъл човек да се буди по първи петли. И по втори петли няма смисъл да се буди.

Най-добре е да не се буди. В това състояние човекът е най-продуктивен: спи, не сънува нищо, не възнамерява да безпокои околните и е съвсем безвреден. Винаги съм казвал на моите началници, че е по-добре нищо да не правят - и те, и аз.

Питат ме:

- Защо така?

Те са хора алчни, обичат парите, най-вече - чуждите.

Отговарям:

- Защото вие сте алчни хора, обичате парите, но най-вече чуждите. Сами не можете да спечелите нито лев, не ви бива в алъш-вериша. Фирмата страда от кражбите ви. Търговията не върви, никой ви няма доверие. Аз също, разбира се.

- Ние нямаме нужда от твоето доверие. Нямаме нужда от ничие доверие - съобщават ми наежено началниците.

- В това е силата ви, джанъм. - Говоря така, за да ме разберат. Искам да си мислят, че са голяма работа. - Никой не ви вярва, но и вие нямате вяра на никого. Само парите ви обичат, но не за друго, а защото вие сте влюбени в тях.

- Е, и?

Заяждат се. Очевидно трябва да им го обясня като на началници, които са по-глупави от любовта към парите:

- Добре, чуйте ме. Когато не вършите нищо, фирмата що-годе се държи над водата. Но решите ли да работите, нещата стават плачевни. Винаги отиваме на загуба. Така че по-добре нищо не правете, и мене не ме мъчете. Крадете си от собствената фирма, крадете и от партньорите си, от всички и от всичко крадете, но не работете, моля.

- Да крадеш също е работа, глупако.

Така доникъде няма да стигнем и за това млъквам. Само се моля:

- Да бъде вашата. Пък и е вярно - да крадеш не е просто работа, то е голяма работа. Само ви умолявам, оставете поне мен да не върша нищо, защото, както знаете, заплатата ми е толкова ниска, че едно билетче за градския транспорт не мога да си купя, та да дойда в офиса. Трудът ми произвежда загуба.

- Затова работиш дистанционно. Хоум офис. Не ти трябват пари за билет. Изобщо не ти трябват пари. Не ти ли стига, че ти плащаме социалното осигуряване?

Общо взето, така стоят нещата. Ето защо стигнах до извода, че е най-добре човек да не се събужда. Буден ли си, все ще намерят начин да те накарат да работиш нещо. А приемеш ли, волно или неволно, да свършиш това нещо - вече си ограбен.

Никоя работа не може да бъде тъй лека и елементарна, че да заслужава подобно ниско заплащане. Тая поговорка, дето призовава залудо да работиш, залудо да не стоиш, е измислена от първите петли. Или от вторите. Но, както казах, аз не се будя от петлите.

Защото знам, че те не пеят от щастие. Пеят от мъка - задава се ден. Защо иначе, мислите, са изкукуригали?