СЛУЧКА
Тревожен звън, трамвая спря.
Тълпата втурна се нататък,
и ужасът над туй море
постави своя отпечатък.
Трупът на релсите лежи,
бездушен, сгърчен като дрипа.
- От жалост ли или лъжлив? -
в тълпата нечий глас изхлипа.
- Нещастник! - някой тихо рече.
- Страхливец! - други глас каза,
и над гърдите му разсечени
не падна ничия сълза.
Две тъмни, кървави петна,
и впитите ръце в паважа,
очите му без светлина -
те нищо няма да разкажат.
Безцветна случка за света,
която бърже се забравя,
трупът, петната и кръвта
гръмът на дните ще удави
и стъпките ще заличат.
Тълпата тръгва по-нататък,
и на пустеещия път
остава кървав отпечатък.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 415, 28.12.1938 г.
