Олег Юрков

превод: Тихомир Йорданов

***
Хора, подслонили се при мен,
аз от вашето внимание съм смаян.
Сякаш с орден бях удостоен,
миг по-хубав аз не зная.

Тръгнахте си. Нямам в туй вина.
Нищо помежду ни не се случи.
Не изгря в зенита светлина,
нямаше какво да понаучим.

Странно е в мълчание така
да изчезнеш като във пустиня.
Сякаш не е трябвало ръка
да подаваш на човек преминал.

А пък беше ни така добре
миг-наслада да те грабва.
Ето, че дъждецът спре,
даже чай да правя не потрябва.

И лесът престана да ечи.
И дъгата се огъна цветна.
А се гледахме - очи в очи -
сякаш с обич беззаветна.

***
О, този суеверен спринт!
А виждам недобито старо куче
че цялото е в кръв. А нямам бинт.
Туй под прозореца ми се случи.
Те всякак го налагали без жал.
Наредба нечия, наверно.
Сега, изплашен, песът се е сврял
от цялата Вселена скверна.
Ах, де е онзи, нежният куршум!
Вън месец март в прозореца пълзи.
Спаси ни, Боже, от предричащия ум!
Ти близки и познати запази!