ПРОЛЕТНИ ЩРИХИ
В ОЧАКВАНЕ
Еднообразните сумрачни дни с нежелание се вглеждат в локвите. Безцветният шал на облаците попива тихите сълзи на раздялата.
Зъзнещи, дърветата потръпват без завивка. Изостанали листа, безжизнени и спаружени, висят като забравено пране. Улисана в грижи, разсеяната стопанка не смогва да прибере разхвърляния си гардероб.
Зимата поема на север без да се сбогува с неподредения си приют. Леденият вятър, който я сподиря, цвили като необуздан жребец, но гласът му заглъхва в далечината. Черни стволове, преплели силуети, очертават ненужното скеле на недовършен строеж. След отминалия сняг, тревата търпеливо се съвзема под гнилата шума. Но разноцветните накити на игликите вече надничат по поляните. Скорци, на групички, оглеждат храстите. И звучи бодрият речетатив на кълвача, изпреварил многогласния хор, който се готви да приветства пролетта.
——————————
БЕГЪЛ СПОМЕН
Пролетта идваше най-рано тук и скриваше под листата на игликите миналогодишната шума. Множество бели цветчета, като нежни накити, привличаха лъчите на слънцето. Между тях, сякаш ситна шевица, изпъкваха цикламени букетчета. Невероятната гледка привличаше ежедневно погледите на минувачите. Вперили очи в пъстрата картина, те като че проумяваха по-добре укрепващия хор на птиците.
Разлистените храсти намаляваха видимостта след време и тогава делови хора изравяха по няколко корена с тъмните си ножове. Отмъкнатите китки намираха убежище край околните вили или между жилищните блокове. Игликите, които оцеляваха след подобна операция посрещаха пролетта в новите територии и все така доверчиво разтваряха цветовете си. Пръснати в различни посоки, те продължаваха да радват своите нови притежатели.
Неусетно в гората се отвори празно място, затрупвано обилно с мъртви листа наесен. Към него не идваше никой и никога не спираше на пътеката. Случайно незабелязани два - три стръка все още се прикриват под безизразната шума. Това е последният бегъл спомен от някогашната игликина поляна.
——————————
ОБРЕЧЕНИ
Дървоядите са избрали тази част на гората за своя ловна територия и търпеливо убиват дърво след дърво. Преди да се разлистят клоните, мъртвите стволове на четири - пет бора изпъкват на тъмния фон. По някои от тях все още виси безпомощно кора, като непотребна дрипа. Тя скоро ще изчезне в тревата.
Сложна плетеница каналчета, издълбани от лакомите вредители, обгръща оголените дънери. Отверстията, пробити от силния клюн на кълвача, показват местата, където пакостниците са заловени, но дори неуморния крилат труженик не успява да защити нападнатите красавци.
Кълвачът навярно е последната птица, спряла при агонизиращите гиганти. Друг крилат жител никога повече няма да посети почернелите безжизнени клони.
Учените твърдят, че дърветата контактуват помежду си. Какво ли си нашепват зелените борове, все още незасегнати от безпощадните зъби на дървоядците? Нима не се чувстват обречени, по стечение на случая, след като не могат да избягат от това страшно място?
——————————
ЦЕНАТА НА ПРЕОБРАЗЯВАНЕТО
Горските насаждения, недалеч от града, възникнали целево или като саморасляци, са под наблюдението на териториалното управление. Когато местната управа получи финансиране или счетоводителите установят паричен излишък, откритите средства могат да се употребят и за преобразяване на околностите.
Проектантите оглеждат пътеките, утъпкани от любителите на птичите песни и преценяват кои от тях са подходящи за запазване. Машините, разчистващи терена, събарят дърветата, израснали случайно, и оформят бъдещите алеи. Професионалисти застилат с каменни плочи или с асфалт просторните просеки. Край тях се издигат метални стълбове с електрическо осветление. Водоснабдителите монтират чешми и малки фонтани. Ландшафтни архитекти подреждат скамейки и оборудват детски площадки. На места границите на терена се защитават с леки прегради.
Откриването на новоизградения парк е съпътствано от подвижните сергии на търговците, забавляващи дечицата със захарен памук, сладкиши и напитки.
Хората, които идват, изпитват удоволствието от общуване с природата, неизискващо много усилия. Прохладата в летните горещини прави притегателни сенчестите места, съхранили глътки свеж въздух. Радостните възгласи на дечицата ехтят над пясъчниците, където израстват замъци и крепости. Подобна обстановка доставя удоволствие на родителите и на техните момченца и момиченца.
Специалистите по статистика, обаче, едва ли могат да посочат броя на птиците, напуснали завинаги клоните, в които са свивали гнезда; катериците, избягали от преобразената територия; зайците, таралежите и дори лисиците, прогонени неизвестно къде; тънките фиданки, изрязани безмилостно, за да се открие по-голяма видимост и други подробности, като птичата песен, бодрото тракане на кълвача, пролетните цветя, срамежливото присъствие на гъбите и почти незабележимата красота на горските ягодки. За жалост, „всяко удоволствие се заплаща”, казвал някога императорът Наполеон. Но има ли такъв експерт - счетоводител, които да оцени истинската стойност на промяната, с нейните плюсове и минуси?
