КРАДЦИ НА ВРЕМЕ

Абдулох Абдумоминов

превод: Розалия Александрова

Абдула, който живее в съседство, и аз сме много близки приятели. Ние не само сме съседи, учим заедно. Една вечер не знаехме какво да правим и започнахме да правим нещо от голямо парче дърво. Баща ми се събуди от внезапен шум и, седнал с все още полуотворени очи, каза:

- Да, крадци на време! Губите си времето.

Не разбрах значението на думите “крадци на време”. Когато поисках да попитам баща ми, той вече спеше отново. „Ние, изглежда, сме крадци” - каза моят приятел Абдула, треперещ от страх, и си отиде вкъщи. От вълнение заспах. Когато слънцето изгря, се сетих, че трябва да бързам за училище, набързо измих лицето и ръцете си и набързо изпих чая. Страхувах се да не закъснея за училище.

Учителкатат влезе.

- Скъпи ученици! Радвам се да ви видя. Моята радост е безкрайна.

Когато нашата учителка вече обясняваше новата тема на урока, влязох в клас:

- Учителко, много съжалявам, че закъснях днес.

- Данийор, не закъснявай. Този път ти прощавам, но следващия път ще те накажа. Скъпи ученици, трябва да изградите нов Узбекистан и в същото време да оправдаете доверието на родителите си, които са готови да жертват живота си за вас. Ако някой от вас стане известен, с гордост ще кажа, че съм преподавала на този ученик - каза нашата учителка. Тези думи ми направиха особено впечатление и повишиха самочувствието ми. По едно време в класа започнаха да си шушукат. „Ще дойдеш ли на рождения ми ден утре?” Беше ясно, че нашата учителка чу думите.

- Крадци на време - каза учителката. - Острият й поглед към учениците беше изпълнен със съжаление.

“Крадци на време” … чух тези думи от баща ми вчера, когато играех с приятеля си. Ето защо не бях толкова изненадан да ги чуя отново. Но моите съученици бяха смаяни. Треперех от страх, както и моят приятел Абдула. В този момент учителката попита:

- Данийор, защо трепериш?

- Вие ни нарекохте крадци, нали така? Не се ли наказват виновните за кражба?

- Вие вредите сами на себе си. Времето ще накаже крадците.

- Учителко, не разбирам напълно смисъла на това изречение, но ни разкажете за кражбата на време.

- Обикновено тези, които крадат, се наказват. Крадците на време са изключение. Вярно е, че крадецът на време няма да бъде наказан. Той дори не носи отговорност пред закона. Но губенето на време сега е равносилно на кражба на вашето време, вашето бъдеще. Ако прекарвате времето си в учене, ще спестите време и ще бъдете по-добре в бъдеще.

Думите на учителката ме вдъхновиха. В този момент разбрах какво е „крадец на време”.

Дори забързах към къщи:

- Татко, тук ли си? Вече разбирам цената на времето, нали така?!

- Да, Данийор и Абдула, разбирате, че не си губим времето, а просто се учим. В бъдеще ще станем такива, каквито ни учи да бъдем учителката.

Аз, Абдулох АБДУМОМИНОВ, ученик от 7 клас в училище № 102 в град Ташкент, съм съгласен с това. Не си губете времето! Винаги ще помня, че е безценно!