Николай Василиевич Панченко (Николай Васильевич Панченко), руски поет, прозаик, преводач, публицист, журналист, редактор, е роден на 9 април 1924 г. в Калуга, РСФСР, СССР, в семейството на учител по математика. Първата му публикация е през 1938 г. в местен вестник. Участник във Великата Отечествена война. От 1942 г. е младши авиационен специалист в 242-ти авиационен полк на 321-та авиадивизия на Воронежкия, 1-ви и 4-ви Украински фронтове. Два пъти е контузван и е тежко раняван. Член на ВКП(б) от 1944 г. Завършва Калужкия учителски институт (1949) и Висшата партийна школа (1953). Работи като журналист, ръководи областния комсомолски вестник «Молодой ленинец», работи в завод. От 1961 г. е редактор в Калужкото книгоиздателство, инициатор и член на редколегията на известния алманах «Тарусские страницы». В същата година се премества в Москва и е приет в СП на СССР. Завършва Висшите държавни литературни курсове (1963). Автор на редица книги със стихове, първата от които - «Теплынь» - излиза през 1958 г. Председател на комисията по литературното творчество на В. Нарбут (от 1989). Член на редколегиите на списанията «Русское богатство» (1991-1995), «День и ночь». Негова съпруга е дъщерята на Виктор Шкловски Варвара Викторовна Шкловская-Корди. Умира на 81 г. на 15 август 2005 г. в Переделкино.

Публикации:

Поезия:

БЕЛИЛО, ТУШ И МАЛКО ОХРА…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 146 март 2022