В БДЕНИЕ МОЛЕТЕ СЕ ЗА МЕН
превод: Красимир Георгиев
В БДЕНИЕ МОЛЕТЕ СЕ ЗА МЕН
В бдение молете се за мен,
сбрали крехките отломки на душата.
Час настъпва, следва пътят кратък,
сънищата ми се сбъдват в този ден.
Дух на смъртна мъка е залог;
братята ми сън прекърши;
час настъпи, пътищата свършват
и с душата ми е само Бог.
1916 г.
——————————
ПРОЩАВАЙТЕ, БРЕГОВЕ
Прощавай, бряг. Напред поема моят кораб
с товар - плод грешен от напуснати места.
Аз да отплавам без товара си не мога
там, гдето скитат кораби сред вечността.
На всички, всички морски ветрове подвластна,
аз бури в здравите платна ще понеса.
А корабът е с път такъв: от бряг на страсти
в безстрастните Господни небеса.
А сили свършат ли? Ако аз не доплавам?
Товар достатъчен, но крехко дъно, знам…
Прегръдки ледни разрушителни тогава
навярно няма да избягна там.
Париж, 1941 г.
БОДРСТВУЙТЕ, МОЛИТЕСЬ ОБО МНЕ
Бодрствуйте, молитесь обо мне,
Все, держащие души моей осколок;
Ныне час - настал, и путь не долог;
Всё свершается, что видела во сне.
Дух в томленьи смертном изнемог;
Братья крепким сном забылись;
Час настал; дороги завершились;
И с душой моею только Бог.
1916 г.
——————————
ПРОЩАЙТЕ, БЕРЕГА
Прощайте берега. Нагружен мой корабль
Плодами грешными оставленной земли.
Без груза этого отплыть я не могла бы
Туда, где в вечности блуждают корабли.
Всем, всем ветрам морским открыты ныне снасти.
Все бури соберу в тугие паруса.
Путь корабля таков: от берега где страсти,
В бесстрастные Господни небеса.
А если не доплыть? А если сил не хватит?
О, груз достаточен… неприхотливо дно.
Тогда холодных, разрушительных объятий
Наверно миновать не суждено.
Париж, 1941 г.
