Елисавета Юриевна Кузмина-Караваева (Елизавета Юрьевна Пиленко Кузьмина-Караваева), известна като Майка Мария; Мария (Скобцова); по първия си мъж - Кузмина-Караваева, по втори мъж - Скобцова, руска поетеса, монахиня, публицистка, мемоаристка, художничка, деятелка на френската Съпротива, е родена на 8 (21) декември 1891 г. в Рига в дворянско семейство. Дъщеря на градския ръководител на гр. Анапа, край която израства. Завършва Бестужевските курсове в Петербург. Активно се включва в литературния живот на столицата. Позната е с М. Волошин, Вячеслав Иванов, Ал. Блок и мн. др. писатели. В 1912 г. излиза първият й стихотворен сборник „Скифские черепки”, а в 1916 г. - вторият й сборник „Руфь”. Известно време членува в партията на есерите. През 1919 г. емигрира през Турция в Сърбия, от 1923 г. живее в Париж. Публикува в издания като „Современные записки”, „Русские записки”, „Воля России”, „Путь”, „Новый град”, „Дни”, „Последние новости” и др. Под псевдонима Юрий Данилов публикува автобиографичния роман „Равнина русская (Хроника наших дней)” (1924). В емигрантски списания като „Современные записки” публикува повести, автобиографични очерци и философски есета - „Равнина русская” (1924), „Клим Семенович Барынькин” (1925), „Как я была городским головой” (1925), „Друг моего детства”, „Последние римляне”, „Встречи с Блоком” (1924-1936 г.) и др. От края на 20-те г. сътрудничи на издателство „Имка-Пресс” заедно с деятели на „руското религиозно възраждане”, включително с Н. Бердяев. В това издателство излизат написаните от нея два сборника с жития на светиите („Жатва духа”, 1927), както и книги за А. Хомяков, Вл. Соловьов и Ф. Достоевски (1929). Публикува стихове в различни емигрантски издания, статии - в сп. „Путь” и „Новый град”. Авторка е и на мемоарни очерци. Участва в антологиите „Якорь”, „На Западе”, „Муза Диаспоры”. През 1932 г. завършва Свято-Сергиевския православен богословски институт в Париж и приема подстрижение, при което взема името Мария (в чест на св. Мария Египетска). Монахиня е към Константинополската екзархия. Издава сборника „Стихи” (Берлин, 1937) вече под името Монахиня Мария, пише мистерията „Анна” (1939) и пиесата „Солдаты” (1942). В 30-те г. майка Мария основава в Париж религиозно- благотворителната организация „Православное дело”, а така също Религиозно-философска академия, ръководена от Н. Бердяев (Кузмина-Караваева е неин секретар). През Втората световна война помага на стотици преследвани от нацистите хора - евреи и дейци на Съпротивата. По донос на гестапо през февруари 1943 г. е арестувана. Загива на 53 г. на 31 март 1945 в концентрационния лагер Равенсбрюк, Германия. Посмъртно излизат книгите й „Стихотворения, поэмы, мистерии. Воспоминания об аресте и лагере в Равенсбрюке” (Париж, 1947) и „Стихи” (Париж, 1949, издадена от Обществото на приятелите на майка Мария). Канонизирана от Константинополската патриаршия през 2004 г. като преподобномъченица.

Публикации:

Поезия:

В БДЕНИЕ МОЛЕТЕ СЕ ЗА МЕН/ превод: Красимир Георгиев/ брой 146 март 2022

ЗАСТАВА - ЗЪБЕРИ ПРЕД НАС…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 146 март 2022