НЯВГА БЯХ СОКОЛ…

Сергей Есенин

превод: Красимир Георгиев

НЯВГА БЯХ СОКОЛ

Нявга бях сокол, в нещата
римите с чело премятах.
Ти елмази сред стъклата
не търси, а същината.

1923 г.

——————————

АХ, ЧЕ Е ФЪРТУНА

Ах, че е фъртуна, дяволски реве!
Тя с пирони бели покриви кове.
Аз не се страхувам, от съдбата там
със сърце безпътно в теб съм прикован.

1925 г.


Я И САМ КОГДА-ТО, СОКОЛ

Я и сам когда-то, Сокол,
Лоб над рифмами раскокал.
Нет алмазов среди стекол.
Не ищи вокруг да окол.

1923 г.

——————————

АХ, МЕТЕЛЬ ТАКАЯ

Ах, метель такая, просто черт возьми!
Забивает крышу белыми гвоздьми.
Только мне не страшно, и в моей судьбе
Непутевым сердцем я прибит к тебе.

1925 г.