РОУЗИ
превод: Ваня Ангелова
РОУЗИ
Малката виетнамка на име Роузи
винаги беше твърде далеч,
за да чете по устните ми.
В нея нямаше копнеж,
нямаше фалш - бе едно малко чудо.
Казваше само това, което искаше,
с количеството думи,
които бе донесла тук със себе си
от своята далечна страна.
След осем седмици
най-накрая започна да се усмихва.
Роузи - жената в детско тяло.
Тя взе назаем име от моя речник,
въпреки че имената на цветята
в нейната страна
са много по-красиви.
Роузи - добро име за малка лодка…
То никога няма да засегне моя голям океан,
въпреки че аз бях единственият,
който я наричаше с това име - може би дори
твърде често…
АЗ СЪМ
Аз съм
дете на града.
Крия се зад тъжните порти,
аз - веселият уличен доброволец.
Осиновиха ме
каменните статуи паметници.
Чувствам се
толкова добре под тяхната грижа.
Познавам местата,
в които времето е спряло.
Гледам отвисоко на братята си -
те са просто глави, омагьосани в мрамора.
Тук историите се пишат шепнешком
по тротоарите, первазите на прозорците,
витрините.
Градът,
голямата книжарница,
страхотният ресторант…
От салона на площадите и парковете
отивам свободно
в спалните на църквите и гарите.
Дори не затварям прозорците тук
през зимата.
САМОТАТА
Самотата започва,
когато чуеш
колко силно ти растат ноктите
и ти се чупи косата.
Самотата започва,
когато правилно избереш
своето място в ъгъла на прозореца -
там ще се появи луната.
Самотата започва,
когато нощта се превърне в черна котка,
която се изгубва с настъпването на утрото,
но знаеш, че ще се върне.
Самотата започва тогава,
когато усещаш, че в тълпата всеки,
който се осмели да те погледне в очите,
знае чуждестранното ти име.
Самотата започва тогава,
когато някой те чака,
а ти не го познаваш и никога няма да го познаеш,
защото току-що започна
твоята самота…
