ДОМ
превод: Ваня Ангелова
ДОМ
Не напускай това място, не си отивай!
Спокойният ти дъх и моето дихание
предизвикват ураганна буря, пълна с удивителни знаци,
която ще очисти плажа,
избавяйки го от пяната,
донесена от напълно произволните вълни.
Бъди търпелив, в това е твоята сила
и моята надежда.
Това несъвършенство на историята е генетичен дефект,
заплетен на възел около нашите гърла - ще отмине.
Утре на това място ще бъде изграден исторически ешафод.
Площадите около нас ще се изпълнят с ентусиазъм.
Не напускай това място, не си отивай!
Това е твоят дом - домът на човешкото трудолюбие и смелост.
Бъди търпелив, почакай!
Почакай още!
ВРЕМЕ НА ОЧАКВАНЕ
Отново облаци кръв се разливат в небето.
Умирал си сред тях толкова много пъти.
Роден си в потоците на лудостта.
И все пак твоето пътуване не притеснява никого,
така че направи някакъв жест,
отвори зениците си,
както се отваря със стар ключ скърцащата врата
на нечии напълно забравени мечти.
Може би ти си там, сред многобройните детайли на реквизита,
в стария склад в покрайнините на страха и съмненията
- това е новият ден,
в който някой ти шепне от средата на въображението
- да.
Напълно безразлично се съгласяваш, със следи от сълзи по бузите.
Ние все още умираме с всяко движение на ръката,
нетърпеливата извивка на устните,
всекидневните неща,
но в същото време затворената река в телата ни
е пропита от вълнение, а понякога от любов.
В знойните дни, както и преди, ни посещават
безжалостно белите участъци на снега.
МЕЧТА ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Ако не се върна, запишете ме
между береговата линия
и тежестта на облаците,
които не достигат височината на моето сърце.
Ще дойде някой напълно случаен,
дъхът му
ще спре,
замръзвайки от пълно изумление.
Ще го познаеш по кристалността на въздуха,
замръзналото море,
пълно с лишения,
отнасящо отчаянието
до границите на мечтите,
отнасящо вездесъщата радост.
И тогава ще извикаш своя сън,
своята смърт,
която съществува, избавяйки се от равнодушието
към такива дребни неща,
които днес вече са почти невидими.
ГОЛЕМИЯТ ПРЪСТ НА РЪКАТА НА ИМПЕРАТОРА
Тази история никога не е имала своето място.
Съществува там, където е позволено.
В ситуациите няма събития, или определения.
Изведнъж разбрах, че времето е окаяно.
Така могат да живеят страхливецът и победителят.
Жестовете им са еднакви,
лишени от историческата неизменност.
Изглежда,
гладиаторът стои на колене пред трона на императора.
Императорът може да вдигне палеца си нагоре
или да го обърне надолу.
Тълпата не прощава на ръцете на императора,
вдигнати в жест на безпомощност.
