Юсиф Самедоглу (истинска фамилия - Векилов), изтъкнат азербайджански и съветски писател и общественик, е роден на 25 декември 1935 г. в Баку, Азербайджанска ССР. Син на първия народен поет на Азербайджан Самед Вургун. Брат на народния поет на Азербайджан Вагиф Самедоглу. Завършва средно образование в Баку, московския литературен институт „Максим Горки” (1953 -1956) и филологическия факултет на Азербайджанския държавен университет (понастоящем БГУ) (1957-1958). Работи в списания „Азербайджан”, „Улдуз”, които впоследствие ръководи, работи като сценарист в киностудия „Азербайджанфилм”. Депутат в Съвета по националностите към Върховния Съвет на Азербайджан (1990-1995), председател на комитета по международни връзки в парламента. Пише първите си разкази през 50-те г. Член на Съюза на писателите на Азербайджан (1958). В 1959 г. пише първите си две новели - „Забравени думи” и „Хазри”. Първият му сборник с разкази излиза в 1960 г. В произведенията му ярко са отразени националните чувства, любовта към родината. Като прозаик се формира през 60-те г. на XX век. Автор на романите „Стая № 220″, „Галактика”, „Денят на екзекуцията” (преведен на много езици). По негови творби са заснети игралните и документални филми: „Факелът на дружбата” (1965), „Джалил Мамедкулизаде” (1966), „Самед Вургун” (1966), „Седемте мои сина” (1969), „Попътен вятър” (1971), „Дъжд от цветя” (1971), „Азербайджанска ССР” (1971) „Денят на екзекуцията” (1990) и др. Заслужил деятел на изкуствата на Азербайджанска ССР (1979), заслужил деятел на изкуствата на Азербайджан (1979), лауреат на ордена „Шохрат” (1995). Народен писател на Азербайджанската Република (1998). Умира на 17 август 1998 г. Баку и е погребан в Алеята за почетни погребения. Оставя недовършения си роман „Казаното се сбъдна”.

Публикации:

Проза:

НАПРОЛЕТ В БИСЕРНИЯ ОВРАГ/ превод: Иван Есенски/ брой 146 март 2022