ЕЛЕГИЯ
превод: Надя Попова
ЕЛЕГИЯ
Защо на кратък живот са обречени
звездите, падащи по раменете ни?
Всеки път ли убиец е времето?
Или гинат фатално големите?
Как допуснахте да се случи,
питам вас,
Лермонтов Мишел, -
да загинете на дуел?
И защо тръгнахте на война
като жива мишена,
Петьофи?
Само двайсет и шестгодишен -
с песните недопети…
Иржи Волкер…
През 1900-на дошъл на света,
в 24-та - покосен от смъртта.
Кой ви позволи да умрете?
Честно отговорете…
О, простете въпросите груби -
зная: охтика ви погуби…
Как така се реши,
Есенин?
И страхът не те ли опази,
че към титлата
„самоубиец”
ще прибавиш и тази -
прерязал си вените?
Другарю Маяковски, а вие,
порицали в рими Есенин?
Как можахте поета пореден -
себе си - да убиете?
Лорка, Лорка, смугъл побратиме,
мой Мушфик, мой връстнико вечен!..
Защо на кратък живот са обречени
звездите, падащи по рамене ни?
ЖИТЕН КЛАС
Много-много отдавна,
откъде ли - незнайно,
зрънце
паднало на земята.
И в прегръдката земна
сгушило се мъничето,
и земята шептяла:
„На мене прилича!”
А след време покълнало
то -
зелено езиче, -
на небето се плезело,
от браздата надничало,
наедрявало,
мълком събирало сила,
после - педя по педя -
снага извисило;
и откърмено с нейното мляко зелено
все към слънцето гледало.
И постепенно
проличавало -
златното земно дете
заприличва на лъч,
колкото по-расте…
ПРИКАЗКА ЗА СКОБИТЕ
Живял затворен, изолиран
Той като в собствен микроклимат.
Живеел в скобите си малки
Както мастилото - в писалка.
Сутрин -
скобите отварял.
Вечер -
скобите затварял.
И мълчал си пред света!
С устни, свити като скоби.
Със заключена уста.
Вдясно - скоба.
Вляво - скоба.
И мълчал си -
плод в утроба.
С червея, а не със птицата, -
да е с място гарантирано
в скобите и пред паницата…
Завет, топлина, покой
в скобите намирал той.
Ала скобите го смазали.
Скобите не го опазили
от смъртта…
И легнал в гроба
той - като в последна скоба,
и набързо го оправили…
И набързо го забравили.
В аритметиката само -
моля ви да го запомните! -
не заробват
никой
скобите!
***
Ако човек обикне друг човек -
това е хубаво…
Обичта е скъпоценна бродерия
върху канавата на живота.
Ако човек обикне друг човек,
значи този човек е Човек.
ЗВЕЗДИ
Подлъгват, че са близо,
а всъщност са далече;
изглеждат топли,
а всъщност са студени.
Пророчески в очите ни се взират…
Като едно всевиждащо око
сподирят ни по пътя на живота.
ДЕТСКИЯТ ПОГЛЕД
Жаден и гладен е детският поглед,
няма за него насита.
Гледа наяве, гледа насън,
слънце стаено побрал.
Лъч след лъч светлина излива
върху земята, небето, цветята…
Всичко видимо той попива,
предусеща света
с вещо вътрешно зрение,
не оставя сърцето на тъмно
на човека детският поглед.
БЕБЕ
Гука бебето, плаче,
гласчето му трепка. От простия звук -
от звънтежа му, само се вслушай! -
Заражда се слово.
Устремено, току-що политнало,
голямо, горещо и живо,
обло, кръгло-закръглено като самото дете.
Слово-дума с нахапано крайче,
с дъх млечен и зрял…
Мишленце мъничко, детенце голичко,
твоите думи се търкалят като ехо,
сблъскват се,
удрят се в поникналите зъбки,
трептят отвътре
и в света се вливат.
Дума по дума,
вкопчено в божия свят -
крепне детето…
