Франц Фюман

превод: Кръстьо Станишев

ДЕТЕТО ОТКРИВА ГРАДИНАТА

Над тревите шумящи синеят -
на педя високо - небеса,
където облаците живеят,
които изпращат роса
да покрие жарта на зрънцата
и всички тихи цветя.
Стани! Протегни си ръката
и ще опознаеш света!

Какво знаеш?
Легло и килими,
стаи видимо ясни - а там:
ръбове и ъгли - кажи ми,
как би се извърнал сам?
Запалиха печка гореща
и водата заключиха в кран.
Предупреждава прозорец отсреща.
Тук свършва пределът презрян.

Това бе вкъщи.
Сега: в изумление
вън, в градината - какъв свят!
Над върха на тревата - фучене,
жаба квака и там отзад
водни кончета - дълги - се стрелват,
пеперуда раздипля криле,
острозъби змии уцелват
плячка в ягодово поле.

И твоята кожа нападат
вкус, и мирис, и звукове,
със чувствата, със сетивата
захвърлен си в бурно море,
полудяло от вълни стръпани,
които те носят в нощта
надтреви и храсти, и струпеи,
сякаш в безкрайността,

чак до оградата на съседа -
един неизмерим квадрат!..
Помни добре: удивено гледай!
Помни, че е твой този свят!
и всички съседски градини,
и синята планина,
и следите от полети сини
към звездната висина.

По-нататък и все по-нататък
има свят, съединен със света…
Сега буйстват и лудуват децата
в градината на радостта,
от търсещо щастие замаяни,
между клони и бляскаща вис…
А в погледа - облачно сияние
и „По-нататък!” - в ума поривист.

ДЕТСКАТА КОЛИЧКА

Цял един следобед през ливади в зелена омара
детска количка, с деца натоварена, карах,
направо през всичко, което цъфтеше пред мен.
Сега съм щастлив и уморен.
Красив е светът: храсти, макове, детска количка
и пеперуда!
Но ако трябваш да я карам всеки ден по принуда,
ако возех на някакъв граф децата,
аз, кочияшът им, бих си мислел: „Експлоататор,
кожодер, куче, палач, да те видя от чума вдървен,
дето трябва да ти возя децата всеки ден!”
И тогава не бих видял храстите бели,
пеперудите и клоните разцъфтели,
заслепен от омраза, пламтяща в сърцето,
против децата в количката зад мен.
Но невръстните биха били невиновни, загдето
щях да ги мразя аз, беднякът сломен.
Всички невръстни и бедни нямат вина пред небето.
Така би било, ако графове бяха господари,
и ще бъде така, ако се върнат да властват.
Но те не се връщат, възпират ги високи препятствия
между тях и количката, която весело карам…