УГРИЖЕН СВЯТ
УГРИЖЕН СВЯТ
Започне ли денят ни с вест за „ковид”,
не стигат буквите за всеки щам
и вместо нещо нежно да ни трогне,
сервират страхове на килограм,
и пак се дебнат двете мощни сили,
и искат ни - да се определим,
а вече те света са поделили,
дрънчат с оръжия като на филм,
когато хлябът струва като злато,
водата е по-скъпа от вино
и някой трупа вместо нас богатство,
а преходът завършва със „дано”,
когато обичта ни се продава,
надеждата е само за фасон,
а вярата у нас угасва бавно,
наместо песен, се промъква стон,
когато свободата ни предава,
а слободията - е главна цел,
и всеки да безчинства има право,
а наглостта не знае свой предел,
тогава и светът ни е угрижен,
не струва той и пукната пара,
че само любовта живота движи,
а всичко друго - просто е игра!
МЕЖДУ ДВА СВЯТА
Кой от двата свята - ще е победител?…
Кой ще тържествува, кой ще е по-свят?
За да се запишеш в ранга на светците,
трябва да си страдал, на душа - богат.
И да си слугувал не на друг, на Господ,
за да му измиеш прашните нозе,
как ще му слугуваш с алчната корона,
трябва ти престилка, не и пълен сейф.
Кой от двата свята?… И къде сме ние -
с този наш измъчен от беди народ?
Щом след всяко зло, своят дух спасил е,
значи има смисъл, сили за живот.
Кой от двата свята?… Как да пророкувам,
за да не ме мъчи сложният въпрос?
Всеки свят затуй е, не, за да враждува,
а един към друг - да направи мост.
Не пари и слава, сила и богатство,
друго е над всички страхове, беди,
то отгоре идва, то ще е отплата,
който го владее, той ще победи!
НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО
Вашият ум е умът на парите,
а душата човешка има надежда от друго!…
Все на съблазън ви гледат очите,
но да сме божий, трябва друга заслуга.
Нямаме нужда от вашите богатства,
чужди сърца в гърдите не топлят,
за нас парите, това е земята,
дом и деца, това е животът.
Не ми е нужно друг да ми казва -
как да празнувам, как да работя,
кого да обичам, кого да мразя,
малко в повече ми идва злото.
Не са ни нужни чужди съвети,
щом от мечтите ни искат да грабят,
нито ще струваме някому клетва,
няма за нас по-горен от хляба.
Като народ - сме миролюбиви,
дълго търпим, бързо се палим,
малко ни трябва, да сме щастливи,
ако се водим по вас - ще е жалко!
КРЪЩЕНИЕТО
Не помня този ден - била съм малка
да разтълкувам святия ни знак,
завели са ме в черквицата тайно,
били са и такива времена.
И кръстница - почетена роднина,
принесла книга, вместо селски дар,
с учителството не като поминък,
застанала пред божия олтар.
Разказват - хванала съм расото на попа,
когато ме кръщавал, с детски плач
по божиите порти - да потропам,
да съм от тоя, но и не от тоя свят.
И баба ми с най-сладката погача
почерпила, намазала я с мед,
да бъда здрава, умна и да крача
за свой, но и за български късмет.
А дядо ми, подал стакана с вино,
за да отпие всеки своя дял,
но не от суета да се опие,
да помни тук какво е днес видял.
За жалост - тази черквица е пуста,
роднините, отдавна не са с мен,
но същото се случило и в друга,
повтори се и с мойте синове.
Не, българското няма да загине,
докато пази своя божи дух
и продължава святото ни име,
за да е с нас, и да не спре до тук!
КЛЕТВАТА
Коя съм аз, че да ви благославям -
по-горна ли съм или пък - какво?…
По-слаби ли сте, петимни за слава
или ще мерим своето ниво?
Едно сме - от гнева разединени,
от кражбите, абсурдите дори
и не любов тече по наште вени,
защото вътре нещо ни гори.
Душите ни изгарят за доброто,
красивото и трупат още жар,
че божият, свещеният му огън,
не пада върху празния олтар.
Закле се Господ и не се разкайва,
а ние и със клетва, пак сме в грях,
и всеки спори, всеки всичко знае,
и хвърля във очите хорски - прах.
Да бъдем хора огън, да сме силни,
а не да бъдем пепел или дим!
По-горният, по-силният закриля,
на верността - дали ще издържим?…
СЛУЧАЙНО
Случайно ли те срещнах, случайно ли ме срещна
и в залеза на чувствата, поиска топлина?…
Но нещо в теб си спомняше за миналите грешки,
не казаното „Сбогом”, платената цена,
билетът ти, накъсан на хиляди парченца,
страхът ти, да изминеш отново този път,
разбрал, че вече няма да има откровения,
излитне ли, обречен е на нямане мигът.
Така остана сам на тъжната си гара,
а имаше за някои и срещи, и любов,
не ти остана друго - да подаряваш вяра,
и стихове да пишеш с молитвен благослов.
Не ми остана друго - с надежда да те чакам,
през всичките сезони, да не пропусна влак,
край мене се навърташе покварата на мрака,
но с мен да е на среща, разбра, че няма как.
Не казаното „Сбогом”!… То вече ни се случи,
на теб - навярно с друга, на мен - навярно с друг,
урока си човешки чрез него да научим,
че няма как днес с тебе - случайно да сме тук!
КЪМ ТЕБ
Изтрий ме от живота си, изтрий ме,
но Господ в мен не може да изтриеш,
щом служа с обич в святото му име,
от него няма кой да се укрие!…
Избрани сме за трудните задачи,
с едничка цел - духа ни да повдигне,
какво безсъниците ни ще значат,
когато до мечтата си пристигнем?
До нея - има време, примири се,
че чувственост не всекиму се дава,
не всеки може думи да измисля,
да стъпва не по път, а по жарава.
Не се сърди на Господ за бедите,
благодари му, че ще те прославят,
аз вярвам, че скръбта ни има смисъл,
че взема нещо - двойно, за да дава.
По кой ли път доброто ни ще дойде,
това за мен и теб е още тайна,
щом правим всичко, за да сме му свои -
му трябва време, за да ни познае!
ДУШАТА МИ Е С ТЕБ …
Душата ми е с теб, за другото - не питай,
в желанието си, ще ни подведе,
понякога се лъжат и очите,
мигът подтичва със усмивка на крадец,
заграбил всичко ценно, де що види,
изгубва се в тълпата сит-пресит,
и неготови - следващият идва,
за кражбата му, за да потвърди.
Душата ми е с теб, това ни стига,
за да отидем - и накрай света,
и да превърнем любовта в религия,
а не религията - в нищета.
Богати сме с надеждата за близост,
а не от близостта - да ни боли
и нека всички сити ни завиждат,
че имаме душа - за две души!
НЕ ОТВАРЯМ СТАРИТЕ СИ РАНИ
Не отварям старите си рани -
не тая към обичта омраза,
тъй било е писано да стане,
слънцето изгрява и залязва!…
Как за нещо, дето не се случи
сто години ще ми бъде тъжно,
тъй животът труден ме научи,
себе си и други да не лъжа.
Да не питам - как ще преживея
тези страшни, пагубни минути
и къде душата си ще сгрея,
как без теб ще дишам, чак до утре?
Не отварям старите си рани -
грешна ли съм, моля се за прошка
и на всеки слабостта прощавам,
Бог ни дава винаги възможност.
И ни праща правилните хора,
в нас искрата божа да запалят
и един на друг да сме опора,
краят да искри - като начало!…
ТАКАВА СЪМ …
Не съм икона, за да ми се молиш
и богомолец няма как да си,
когато не изпитваш нито болка,
нито вина за женските сълзи!…
Отдавна се зарекох - да не плача,
ако от някой ближен ме боли
и да изпия всяка злостна чаша,
не искам никой с мен да я дели.
Такава съм - и слаба, но и силна,
не свеждам пред неволите глава,
и за неверниците даже имам милост,
и вяра!… Любовта ми оживя -
след всяка смърт, отново се изправям,
възкръсвам - да ме има и за друг,
душата си на никой не продавам,
и ничия - не вадя със памук.
Хвърча по облаците, но съм земна,
признавам грешките си, ако съгреша
и знам, че и за радост идва време,
и не насилвам своята душа.
Красива бях, сега съм помъдряла
и всичко мога да ти кажа - в онзи ден,
не само твоето сърце запалих,
и други бяха влюбени във мен.
Не си ми длъжен, за да ме харесваш,
щом търсиш преходното, вечното е - кът,
за глупава любов не връщам ресто
и жалко, но върви по своя път!
УМИРАНЕТО НА ЕДНА ЗВЕЗДА
За да не се помисли за велика
и че блести в нощта за кратко,
той своята звезда извика,
за да я стъпче на земята!…
Под благовидната причина,
че чувства нуждата от помощ,
без милостта й ще загине
и че без нея е бездомник,
успя сърцето й да трогне,
и тя се втурна към земята,
забравила, че бе до Бога,
че цялата блести от святост.
Умря, преди калта да стигне,
но я видяха двама млади
и всеки в себе си я вдигна,
и сбъдна се - че носи радост!
Така, че умно - със звездите,
не са, за да ви изпълняват
желания и ви издигнат,
ако от вас звезда не става!
ВЯРНА
Не искам с нищо да ви лъжа -
на себе си съм първо вярна,
не съм ви длъжна, нито - длъжни,
каквото имам, това харча.
Не вземам от глупак съвети,
на умния - се доверявам
и пазя тайна, дам ли клетва,
не се купувам и продавам.
И чужди грешки не обсъждам,
ако ми е до смях, се смея
и плача, ако ми е тъжно,
и две жени у мен живеят.
Едната може да е вярна,
а другата - на друг изгора,
съдете ме, но идва старост
и нямам нужда от притворство.
И не броя пари, имоти,
приятели или неволи,
нито пък срички в стих, защото,
аз вярвам в неговия полет.
Не искам с нищо да ви лъжа -
от любовта съм вдъхновена,
покаях се, не съм ви длъжна,
дано от Бог ми е простено!
ПОЛОВИН ЖИВОТ
Без теб - живея половин живот,
останалият скита сред мечтите
и мъчно ми е - как ще стигна брод,
и двете половинки да са сити!…
Не е възможно, зная го това,
с едно сърце до две съдби да стигна,
с едната половинка - в радостта,
а другата - до къщната верига.
И все пак благодарна съм на Бог,
не ни е срещнал този ден напразно,
без теб - живея половин живот,
в останалия, в звездния - е празник!
ЛИЧНО
Така ли ще си легнем с теб, душа,
по-гладни и от кучето бездомно,
преситени от хиляди неща,
които са с цена, но нямат стойност?…
Отмина ни един прекрасен ден
с надежда, но доброто не се случи,
светът кипи като отприщен бент,
докато пък на някой му е скучно.
Поне ни е останала нощта -
да подредим разбърканите мисли,
защо сред нас изчезна любовта,
когато всеки тайничко я иска.
Защо изгодата ни лична надделя
и пак с лъжа започваме на чисто,
и думите са празни от дела,
и злобата живота обезсмисля?…
Осъмваме - премръзнали, душа,
сънят ни не запълни празнотата
и пишем стих за простите неща,
преди с любов - да продължим нататък!
ОБРОК
Да бъдеш мой, да бъда твоя -
и то в обречен на развала свят,
във който никой няма свое,
дори любови се делят,
и става трампа на оброци,
набързо свързани в съюз,
върти се всичко в кръг порочен,
и своят е безкрайно чужд,
това за мен и теб - е чудо,
скрепено с божия обет,
останалото е заблуда,
въпрос на нечии късмет.
Да бъдеш мой, да бъда твоя
в тоз луднал за съблазни свят
и нямаш сигурност кой-кой е,
и километри ви делят,
и се обичат визуално,
и се разделят - зарад бас,
натискат копчето буквално,
и няма те - ей тъй, от раз.
Да бъдеш мой, да бъда твоя,
докато смърт ни раздели,
обречено … и старомодно,
но от любов - да ни боли!
БЕЗ ТЕБ
Още един очакван ден
от броеницата - живот!…
Без теб, без близост и без мен,
какво е той, кажи - какво?…
Щом няма път, щом няма път
да стигна твоите следи,
не е денят, не е денят,
да бъдем в него аз и ти.
Кажи - защо, кажи - защо
е тази праведност, кажи?
Би ни завидил даже Бог,
ако от кръста не тежи!
Предпазваш ме?… Но от какво,
когато двамата горим?
Не е живот, не е живот,
тук всеки казал би - амин!
Това е смърт, това е смърт -
на самота да се решим,
без грях, без път, дори без съд,
да страдат нашите души.
Отлита нощ, отлита нощ -
без сън, без огън, без мечти,
не си помислям, че си лош,
това съм аз, това си ти.
Изгрява ден, изгрява ден,
от вятъра - отронен лист,
без теб, без любовта, без мен,
дали и в него - ще боли?…