СРЕЩАТА
СРЕЩАТА
Родени сме със път
и в плът.
Което прави времето ни земно.
Но срещата ни със духа
ни ражда втори път.
Нетленно.
Зверовете стават гальовни,
звездите - тълковни,
природата - дом,
хората - свободни,
любовта - плодна.
Музика, моля! И Оммм…
***
Любов от миналото
не е минала любов,
aко в ковчежето със златния обков
я е имало.
А ако сияйна все още,
я освободиш да лети,
ослепените от болка мечти
ще прогледнат, и нощем.
***
- Илюзията?
- Незадоволено любопитство.
- Любовта?
- Незадоволимо любопитство.
ЧУДО
Всичко е лесно и просто,
когато узрее плодът.
Впиваш жадните устни,
докато соковете те утолят.
Но докато цъфти и зрее,
докато едрее и се моли
да оцелее сред червеи,
бури и други неволи…
тогава е трудно,
но истински си заслужава.
Отгледаш ли някое чудо,
получаваш божествена слава.
ВЕЧЕРЯ В ДВОРЕЦА
Една харизматична и своенравна дивачка
попадна в света на богатите.
Това беше любимата им плячка -
сервирaха за вечеря крилата й.
Беше своеобразен жест на покана:
“Добре дошла, но без непокорството!”.
И видях как младата дама
преглътна перата и приветства притворството.
Домакинът беше изключителен мъж.
Мен самата ме бе сервирал два пъти.
Не вкусих, разбира се, нито веднъж…
но видях кой как би се отнесъл с трупа ти.
Да, тогава разбрах света на богатите
и смисъла на екстравагантните им вечери.
Начинът, по който консумираш блюдата,
е един вид човекомерие.
ДВАМА
Ако прегърна коленете си
и ги докосна с клепачи,
ще се побера цялата върху твоя гръб.
Ако разтворя коленете си
и отворя клепачи,
ще съм цялата твоя.
Ако подкося мощните ти колене
с пърхавите си клепачи,
ще си мой.
Ако положиш на коленете ми
влажните си клепачи,
ще сме приятели.
Когато притихнат на първия клепачите,
другият ще ги целуне
и ще поеме тежестта върху коленете си.
УВИ
Живот - приключение.
Любовта… Пътищата… Театърът…
Новото ми увлечение
в мъж, гонещ вятъра.
Той и сега е неизвестно къде
и неизвестно кога ще се появи.
И да дойде, и да не дойде - добре.
Не е важно. Уви.
НОВА
Нова съм.
Затова съм толкова бледа.
Като януарски пейзаж -
ту снежен, ту мъглив, ту светъл,
но безцветен почти.
Бледа - прозрачна почти.
Бледа - чиста почти.
МОМИЧЕШКАТА МИ РОКЛЯ
Момичешката ми рокля!
Намерих я в стария гардероб сред паяжини.
Изтръсках империята от паяци и молци.
И си спомних за нафталина!
Някога мъдрите баби съветваха
така да пазим покоите си - със зловонието.
Но бях млада и исках парфюм.
И днес усещам благоуханието.
И дори наръфаната дантела
лъха аромат на живот.
***
Луната е в Риби.
Едни си търсят алиби,
а други дерзаят.
Едни се терзаят,
други докосват звезди,
но никой не спи.
***
Истеричното „искам” и „имам”
вещаят болнава любов.
И надали тя ще израсне до обич.
ПОЕЗИЯ
Поезията -
небосвод
измамно прозрачен.
Безбрачни,
но влюбени до живот -
това са поетите.
***
Подари ми кутийка!
Не с годежен пръстен. Не.
Със светулки!
Да светят в очите ми.
Да гъделичкат стомаха ми.
Да жужат в смеха ми.
***
За лабораторните мишки
светът е бял.
Уродливо бял.
А колко модно е
да се отрича черното.
***
Сърце!
О, колко твои венчелистчета раздадох!
И пак цъфтиш.
И пак раздавам.
Благосклонен е дъждът към нас.
Току си мисля, че съм мъртва
и ме събужда любовта.
Не искам да умирам приживе!
По-тъжна смърт от тази няма.
Живея чрез молебени за дъжд.
Защото искам да раздавам.
Сърце!
Убий ме по-добре,
но не увяхвай!
***
Не помня случки.
Нито сюжети.
Не познавам сантименталността.
Всичко избледнява до празно.
Но съм пълна.
Емоционално.
Не мога да пиша романи.
Пиша поезия.
Не рисувам натюр.
А абстракции.
Моят свят е това.
Богат.
Без минало.
Всичко, намерило дом
във сърцето ми,
е завинаги в днес.
***
Зеленото наоколо
засия със странна светлина.
Сякаш чувах ангелска песен.
Не със слух.
Усетих нещо непознато.
Не беше щастие.
Беше
Нирвана.
Минута. Не повече.
Това беше начало.
Имам ново сетиво.
Случи се
между панелките
в квартала ми.
След работна сряда.
На разходка с кучето.
Гледах на изток.
***
Ти си Океанът.
Аз съм Луната.
За теб е венчана
душата ми.
Аз съм многолика.
Сияйна.
С извънземни
тайни.
Ти си дълбок.
С мощ за потоп.
Но уречен от Бог
за баща на живота.
***
Отломки
от големи любови.
Громки
полярни сови.
Наръфани
бели крила.
Сърце
от смола.
АКРОСТИХ
Заспах с отворени очи.
А някога будувах и насън.
Ще се събудя без да ми личи
обичала ли съм или не съм.
КОЛЕКЦИЯТА МИ
ОТ ПЕРА
С пауново перо
или от гарван
да се закича днес?
Ще прекося
с кервана си
вековния ни лес.
За да пристигна
във двореца ти
за твоята венчавка.
И за да ти подаря
от все сърце
перото си от чавка.
ТАЗИ НОЩ
Бълбука виолетова течност
във вените на нощта.
По-будна съм от сутринта
и ми се живее щуро.
Целувам аленото червило
и се заразявам с красота.
Бляскава фиба каца в косата ми.
Рокля на точки ме е облякла.
Паячетата на вълнението
облазват бузите ми ружено.
Усмихваме се по женски
с луната-магьосница.
Ще празнувам живота.
Тази нощ.
***
От бездната на моето Аз
изпълзяват еднооки змии.
Те са еднояйчни близнаци
с еднорогите ми коне.
