Василий Князев
Василий Василиевич Князев (Василий Васильевич Князев), руски и съветски революционен поет-сатирик, детски поет, фолклорист, е роден на 6 (18) януари 1887 г. в Тюмен в заможно търговско семейство. Баща му е поет, музикант, художник, журналист. Дядо му по майка е известният издател и виден сибирски деятел полякът Константин Висоцки. Учи в гимназия в Екатеринбург, която не завършва заради нервно заболяване, две години се лекува в болница. През 1904-1905 г. учи в земската учителска семинария в Санкт Петербург, изключен за политическа дейност - участия в митинги и демонстрации в Петербург. Считал се е за анархо-комунист, близък до А. А. Карелин, после преминава на болшевишки позиции. Печата от 1905 г. сатира, басни, пародии, частушки, революционни песни, балади в различни сатирични списания - „Поединок”, „Гном”, „Серый волк”, „Застрельщик”, „Скандал”, „Овод”, „Маски”, „Сатира”, „Булат”, „Стрекоза”, „Осколки”, „Нива” и др. Увлича се от фоклор, събира пословици и частушки, отделя голямо внимание на „Пословичная енциклопедия”, започната от дядо му и баща му. След поражението на Първата руска революция преминава от опозиционните към правителството списания към издания като „Будильник”, „Сатирикон”, „Новый сатирикон”, „День”, „Солнце России” и др. Изявява се и като поет за деца - в сп. „Задушевное слово” (от 1908), „Искорки” (от 1910), „Игрушечка” (от 1910), „Красные зори” (от 1909), „Галчонок”. През 1915 г. съставя книгата „Руский смех. Сб. сатиры и юмора от А. Пушкина до А. Амфитеатрова”. Издава сатиричното списание „Бич” (1917), в него привлича Ал. И. Куприн, А. С. Бухов, В. И. Горянски и др. В 1916 г. заедно със „сатириконци” печата в сп. „Божья коровка”, сътрудничи на в. „Русская воля”. След Октомврийската революция печата във в. „Петроградская правда”, „Северная коммуна”, в сатиричните сп. „Красный дьявол”, „Красная колокольня”, „Крокодил”, „Смехач”, „Гильотина”, сп. „Красноармеец”, „Красный командир”, вестника на 7-а армия „Боевая правда”, във вестници на Москва, Смоленск, Архангелск и др. Работи във вестниците „Известия ВЦИК”, „Красная армия”, „Звезда красноармейца” (Воронеж), „Еженедельнике ВЧК” и в някои провинциални вестници. Създател е заедно с В. Володарски на „Красная газета”, в която активно публикува свои стихове. По време на гражданската война е на фронта с агитационния вагон на Пролеткулта, където организира фронтови вестник и „окопен театър”. След въвеждането на НЕП се оттегля от политико-сатирична дейност. През пролетта на 1937 г. е арестуван по обвинение в контрреволюционна агитация. Съден и осъден за „контрареволюционна дейност” от „тройка” (председател Корольков, членове Петров и Чехов). Изпратен в магаданските лагери със специално указание да бъде използван „само за обща физическа работа”. По пътя за лагерния пункт Малдяк Василий Князев умира на 50 г. на 10 ноември 1937 г. в с. Атка, Хасински район, Магаданска област. Реабилитиран (1992). Издадени книги: „Сатирические песни” (1910), „Боба Сквозняков” (стихове за деца, съвместно с Потьомкин, 1912) „Жизнь молодой деревни. Частушки-коротушки Санкт-Петербургской губернии” (1913), „Двуногие без перьев. Сатира и юмор” (1914), „Нинкины сказочки” (за деца, 1915), „Красное Евангелие” (1918, книгата има общо четири издания през същата година), „Красные звоны и песни” (1918), „Песни Красного звонаря” (1919), „Дети города” (1919), „Первая книга стихов (1905-1916)” (1919), „Фабрикант и рабочий” (драма, 1920), „О чём пел колокол” (1920), „Азбука возрождения транспорта” (1920), „Капля крови Ильича” (1924), „Фома Царьков” (повест в стихове, 1924), „Ржаные апостолы. Клюев и клюевщина” (1924), „Современные частушки. 1917-1922 гг.” (1924), „Русь. Сборник избранных пословиц, присловок, поговорок и прибауток” (1924), „Красная ленинская деревня” (1925), „Красная казарма. Первомайская тальянка” (1925), „Частушки красноармейские и о Красной Армии” (1925), „Страшный сон” (стихове за деца, 1926), „Глупая лирика” (1927), „Советские частушки” (1928), „Книга избранных стихотворений” (1930), „Книга пословиц. Выборки из пословичной энциклопедии” (сборник с руски пословици, 1930), „Последняя книга стихов (1918-1930)” (1933), „Деды” (роман за живота на сибирските търговци, под псевдонима Иван Седых, 1934), „За четверть века (1905-1930) Книга избранных стихотворений” (1935), „Частушки. Избранные частушки Северного края” (1936), „Избранное” (1959), „Песня Коммуны. Время, вперед!” (1986), „Моя политическая платформа” (1997), „Русь. Избранное” (1998) и др.
Публикации:
Поезия:
