Едгар Зурита

превод: Ваня Ангелова

АКО СЕ СБОГУВАМЕ ДНЕС

Ако се сбогуваме днес,
обещавам ти,
че утре ще се променя малко.
И въпросът не е в това, че повече няма да се срещнем,
а че ще трябва да се сбогуваме отново.
А хората се сбогуват само с тези, които не познават.
Ние обикновено никога не сме се сбогували.
Ако се сбогуваме днес,
обещавам, че утре ще се обличам различно,
така че да не ме разпознаеш,
и ние трябва отново да се запознаем,
и, разбира се,
по някаква странна причина
ще видиш под маската ми,
че просто ще се усмихна,
или може би не,
а ще се опитам да го направя друг ден
с повече желание.
Ако се сбогуваме днес,
моля те, поне ми обещай,
че неясните ти ръце, държейки лъжицата,
ще останат такива и утре,
за да ме попиташ с изненадата на роднина
кой съм,
и аз с удоволствие ще ти кажа.
В този ред: ще се представя - и сбогом.
Не искам да се удавя в потока на нещата.
Ако се сбогуваме днес,
моля те, позволи ми да се запознаем утре,
защото не искам един ден,
когато не съм готов,
очите ти да ми кажат, че ме обичат
толкова
просто и лесно,
и за мен няма да има по-голяма утеха
от това
да избухна в сълзи
в прегръдките на непознатата,
която не съм срещал днес
и която никога не се е
сбогувала с мен.

ВСИЧКИ ОБЕЩАНИЯ НА ЮБИЛЕЙНАТА ЛИНИЯ

„Мразя да гледам как си тръгваш.
Съдбата е по-лоша от смъртта [...]
Има причина Лондон да поставя
бариери по линиите на метрото.
Има причина да се провалят”.
Уилбър Сут „Юбилейната линия”

Сам на себе си обещах
да не свиквам
със сивата линия на метрото.
Би ми било неудобно
да предприема пътуването,
което ти толкова мразиш.

Може би Вие знаете, че й обещах,
когато ме целува,
да не й отвръщам,
за да не позволя всички цветя да замръзнат
и листата им да се върнат на земята,
и слънцето да залезе по-рано.

Ако съм обещал това,
то е заради онези странности
от стария свят,
които наричаме любов.

Нима не помня, че обещах
след всичко, което се случи,
да не се влюбвам в теб първи
и да не те търся,
тъй като съм твърде незрял.
Когато даде да се разбере,
че никога няма да ме обикнеш в отговор,
аз също не трябваше да го правя.

Така че
след всичко, което се случи,
надявам се, наруших едно обещание,
което ти дадох,
или може би две, така да бъде,
но за третото
бих тръгнал към червената река.

И трябва да призная,
че след всичко това
не успях да спазя някои обещания,
които дадох на себе си.
Всеки ден, разхождайки се по улиците на Камдън
през най-жестокия месец,
си дадох обещание, че ще дойда при теб,
жената с черния шал.
И все пак
в крайна сметка
свикнах с тази проклета сива линия на метрото.

—————–

*Поемата е посветена на самоубийствата по Юбилейната линия в Лондонското метро.