СТАРАТА ГАРА

Христо Рудински

Когато в началото на деветдесетте години се заговори за реституция - от латинското название Restitutio, т.е. възстановяване в старото положение, мнозина в малкото градче се чудеха какво ще правят с парчетата земя, пръсната под Балкана. И дядо ми имаше трийсетина декара, а наследниците сме шест човека. Пък и живеехме в различни градове - трябва да се уреждат документи, да се представят на ликвидационната комисия. То не бяха удостоверения за наследници, за семейно и материално положение, нотариални актове, свидетелства от съседи  на отделните имоти и какво ли не.

Среща ме един ден бай Личо - приятел на дядо - и ми казва:

- Слушай, май ще ме черпиш една ракия. От реституцията печелиш старата гара.

Тя е в източния край на градчето, на 2-3 километра от центъра. Не бях минавал край нея от дете.

- Ние нямаме документи - казах.

- Ще ги уредим, ти не се безпокой. Аз нали съм в ликвидационната комисия. Слава богу, всички документи в общината са непокътнати. Оказа се, че старата гара наистина е строена в нива на дядо ти. И да не се мотаем, хайде да идем да ти я покажа. Нали си с кола - за десетина минути сме там.

…Край постройката имаше храсталаци. Самата тя - без прозорци - някой ги е харесал, същата съдба постигнала и вратите и дюшемето. Долу се подаваха греди, всъщност, не греди, а траверси. От изпопадалата мазилка се виждаха тухли.

- Чичо Личо, а защо има две гари - новата и тази?

- Когато планирали пътя на железопътната линия, министърът на транспорта искал влакът да минава през неговото село. И изградили тая постройка. С всичко необходимо, имало дори камбанка. Но правителството се сменило, дошъл нов министър, който поискал линията да минава през неговото село. Зарязали тази гара и построили новата, която, както знаеш, е на същото разстояние от центъра на града, но от другата му страна.

- Как е възможно?

- Не си ли научил още, че България е страната на неограничените възможности. Яви се една баба при нас с документ още от турско време и твърди, че Ботев връх бил на нейния пра-пра-дядо и имала турски ферман. Носеше някакъв документ на арабски. Поискахме превод и се оказа, че е за съвсем друга работа.

- Е, а ако наистина се окаже, че тази стара гара е наша, какво ще правим с нея?

- Всичко. Да речем, ще я стегнеш, тук работят евтино. Покривът е цял, стените здрави. Едно измазване, нови врати и прозорци, дюшеме. Наблизо има поточе. И с тока няма да е сложно, виладжиите ей-къде наблизо, са скачени. Ще продадеш гарата, която ще бъде хубава вила за някой новобогаташ.

Не телефонирах на четирите братовчедки и сестра ми - кой знае каква точно е работата с тази стара гара, пък и доколкото разбрах, няма документи, а само собствениците /или наследниците им/, са съобщили, че са граничили с имота на моя дядо.

Почерпих бай Личо. Той внимателно сипа в ракията си доста вода и рече:

- Знам, че си зает. Дай ми телефона си. Ще ти звъня при нужда. Имай предвид, че сме изградили стройна организация на ликвидационната комисия. Ангажирали сме картографи-пенсионери, наши съграждани, хората работят по архивите, да не говорим за адвокати и нотариуси, които също имат интереси тук. Да, действат за себе си, но не отказват помощ за завързани случаи като твоята гара.

Дълго време не бях ходил в нашето градче. Но ми се обади съседът, че силна буря е  изпотрошила керемидите на дядовата къща. Взех си няколко дни отпуск, потърсих друг един съсед - Минчо, който разбира от всякакви строителни работи. А има и товарна кола. Дойде той, огледа пораженията, попита имам ли в себе си пари и тръгнахме към склада. Там момчетата помогнаха да натоварим керемидите и всичко останало за препокриването.

Успяхме. Всъщност Минчо и двамата младежи свършиха работата за два-три дни. Мислех да взема вечерния влак, но отведнъж на площада срещнах бай Личо.

- Щях да ти телефонирам - каза той. - Искаш ли да пием по една.

- Може. Без кола съм. Оставих я на сервиз.

Седнахме. Поръчахме по една анасонлийка. Бай Личо запали цигара, пое дълбоко дим.

- Къде ли не ровихме за твоята гара. Казах ти, че документите са запазени. Оказа се, че държавата е платила нивата на дядо ти още през трийсетте години.

Така и не се сдобих със старата гара на третия километър от градчето.