ТИХИ ЛУНИ
превод: Ваня Ангелова
ТИХИ ЛУНИ
Птиците разхищават времето.
Червеите обличат страховете ни.
Морето още не е намерило своята половинка
за вечния си танц.
Кои тихи луни ще запомнят разходката ми?
ВРЕМЕТО
Времето е телесна рана,
сълза, почерняла от кръговете на забравата.
Времето е скритият смях на онези,
които лежат мъртви в бетонния часовник.
То е биенето на сърце,
превърнало се в юмрук,
заставящо ме да изплета
сегашните си пътеки
с алгебрична прецизност.
XXX
Далечните ветрове
затварят вратите на жълтата носталгия.
Радостта се връща от далечно изгнание.
Предавам й ключовете.
XXXVII
Докато растях,
аз, разбира се, престанах да бъда дете.
Видях пеперуда, опитвам се да я настигна.
XLII
Пеперудата каца на ръката ми.
Тя ми дава цветовете си,
своите мечти гъсеници,
полета на крилете си.
Тогава идва нощта и отнема болката
и се ражда още една пеперуда.
