Минко Цоневски, български поет, журналист и белетрист, е роден на 3. 11. 1927 г. в Чифлик, Троянско. Трудовата му дейност е свързана с журналистиката – в периодичния печат и главно в Националното радио, където работи 29 години. Написва първия български драматизиран радиороман “Повест за големия род”, излъчван в продължение на пет години. Автор на 12 книги, от които поетични – “Цветята на грънчаря” /1961/, “Искри” /1967/, “Сърце, приятелю мой” /1968/, “Черна светлина” /1995/, “Клада от бръчки” /1999/, “Лула от глухарчета” /1999/. По случай 75-годишния си юбилей издава “Ръкопляскане с юмруци”. Други заглавия на Цоневски са: “Браздите стигат хоризонта”, “Кораб в планината”, “Тече река Еленова”, “Буквар за магарета”. Последната му издадена книга е “С перо на сърцето”. Член на СБП и на СБЖ. Носител на златен орден “Кирил и Методий”. Негови творби са превеждани на руски, английски, китайски, японски, полски, турски, гръцки и други езици. Умира на 19. 10. 2007 г.

Публикации:

Поезия:

Олтар за душата/ брой 2 октомври 2008