На 13 януари 2022 г. на 77 г. почина писателят Александър Ивушкин (Александр Иванович Ивушкин). Александър Иванович Ивушкин, руски поет, публицист, преводач, e роден на 6.09.1945 г. в село Кусакино, Осташевски (сега - Волоколамски) район, Московска област, където прекарва детските си следвоенни години. Работи като шлосер-монтажник в началото на 60-те г., служи в армията (1964-1967) в Германия, където сериозно започва да се занимава с поезия, публикува в сп. «Съветски воин». После две години се занимава с комсомолска дейност, завършва Волокамското училище за работническа младеж, работи като шофьор на камион в совхоза, ръководи литературното обединение «Лъч» при волоколамския районен вестник. През 1985 г. завършва задочно Литературния институт - в творческия семинар на Владимир Костров. В същата година се премества на работа във Волоколамския районен вестник, след четири години - в областния вестник «Подмосковие», а по-късно става специален кореспондент на в. «Селска Русия». През 1989 г. издава първата си книга със стихове и поеми, а през 1990 г. - книга с негови стихотворни преводи на балкарския поет Муталип Бепаев «Елбрус - белокрила птица» и голям брой литературни преводи от езиците на народите на СССР в Азербайджан, Чувашия, Дагестан, Киргизия, Туркмения и редица други републики. От 2002 г. до 2007 г. е прес-секретар на ръководителя на Волоколамски район. Автор на книгите със стихотворения и поеми «Селото, което си отива…» (2004), «Избрано» (2005), «Посвещения, живеещи в мен» (2006), «Земица наша - радост и тъга» (2009) и др., както и на много очерци на исторически и селскостопански теми, публикувани в областната и централната преса, вкл. «Литературная Газета», алманаха «Наше слово», сп. «Млада гвардия», ежеседмичника «Руски писател». Член на Съюза на писателите на Русия, лауреат на литературната награда «А. Т. Твардовски» и Общоруската литературна награда на СП на Русия «Традиция».

Поклон пред светлата му памет!