МОЛИТВАТА
- Дядо попе, ти тез молитви не ми ги хвали. Работа иска тоз живот, работа само!
- Няма да ги хваля, сине, няма! - смирено наведе глава отец Ставри и поздрави Йордан.
Веселяк си беше момчето, но понякога пресоляваше майтапа с хората. Не беше лош човек, но много-много не мереше приказките си. Мине се не мине и пак ще подкачи свещеника, като го срещне:
- Дядо попе, къде си го нарамил тоз кръст и одиш като шуглав. Мани го, ами айде с мен да сечем дърва!
- Ще го махна, сине, ще го махна! - пак ще рече кротко старецът.
- Дядо попе, ние що ниви прекопахме, а ти цял ден в таз църква какво толкоз ги пееш тез молитви. Айде да пееш с мен на нивата с мотиката.
- Ще пеем, сине, ще пеем, щом си рекъл.
Днес тъй, утре тъй и един ден баба Драгана, Йорданчовата майка, тича у църквата при отеца.
- Отче Ставри, айде да дойдеш да се помолиш у дома с нас, че Йорданчо лежи болен. Преди седмица, като го прежурило едно слънце и взел, че припаднал на полето. Доведоха ни го, но оттогава лежи и гори. Не става от леглото. Децата му и те взеха да си поплакват, като виждат така баща си. Едър и здрав като бик беше, пък виж какво му стана!
- Ще дойда, Драгано, що да не дойда! - грабна човечецът кръста и тръгна след жената.
На леглото едрото тяло на мъжа се тресе, глава не вдига. Отчето постави едната ръка на челото му, а с другата вдигна над него кръста. Моли се кротко и отдадено цял час, дорде Йордан надигна глава и му продума:
- Дядо попе, да ми прощаваш, че тъй ти се подсмихвах! - погледна го виновно и смирено младият мъж и замлъкна.
- Ще ти прощавам, сине, що да не ти прощавам! То и Господ прощава, та кой съм аз, та да не прощавам. Смирението, моето момче, си е голяма сила и молитва. Кога се смее човек, по-добре на себе си да се присмее, а за другите да се смири. Айде, Бог здраве да ти дава, а аз да вървя към моята си „нива”, че за църквата не трябва мотика, а молитва.
