СТОЯН ВЕНЕВ
Той е един от малко познатите още на публиката художници. Млад, талантлив, скромен и искрен в работата си.
Последните две качества не са на цена днес, но все пак, въпреки своята стеснителност, те остават винаги едно от трайните достойнства на истинския талант.
В последно време някои от по-младите ни художници теоретически преднамерено се опитват в работите си да бъдат по-близко до текущия, всекидневен живот.
Да заживеят с радостите и скърбите на работния ден - с радостта и скърбите на селянина, работника.
Наистина, това е една богата сюжетна рудница за художника. Но за онзи художник, който истински живее с тая действителност, който добре я чувствува, и който притежава средствата да я изобрази.
Инак неговият труд ще отиде напразно. И неговото изкуство ще бъде лъжа.
Художникът винаги пълно и искрено трябва да вижда и изживява онова, което изобразява.
Тъкмо тая творческа искреност съпътствува работата на Ст. Венев: в неговото изкуство няма преднамереност.
Каквото и да изобразява - работници на гара, „Село”, „Чорбаджия”, „Целувка” - той е преди всичко верен на себе си, като художник, верен на непосредственото си чувство.
И притежава достатъчно знания и сръчност да даде на работите си убедителност и трайност.
Ако Венев остане преди всичко верен на своята творческа природа, тепърва можем да чакаме значителни работи от него.
Някои негови картини притежава Народният музей. Той е добър и изобретателен график - и в тая област могат да се очакват интересни неща от него.
——————————
сп. „Българска реч”, г. 7, януари, кн. 4-5, 1933 г.
