Казахстан в пламъци

Румен Воденичаров

„Не зная подробности за случая, но е виновен Путин!”

Дженифър Псаки,
прессекретар на Държавния департамент на САЩ

В буквален смисъл Казахстан означава „Страна на свободни хора”. По-скоро на „волни хора” бих добавил аз, които с юзди в едната ръка и със сокол на другата са кръстосвали безкрайните степи на Средна Азия.

В ХХ век, благодарение на политиката на Великобритания, след Първата световна война (ПСВ), се разпадат четири империи.

Но една от тях - Руската, за изненада на Запада бива реанимирана от болшевиките (Сталин, Дзержински и др.) и с репресии и невероятен икономически ръст става отново Велика сила.

За да се довърши стратегическата задача на англосаксите, а именно разпадане на Съветския съюз, се разпалва и Втората световна война (ВСВ).

Целта на Лондон отново не се постига и СССР става незаобиколим фактор в европейската политика за цели 50 години.

Благодарение на предателството на Горбачов и на престарялото ръководство на тоталитарната комунистическа партия  СССР губи Студената война и престава да съществува (1991 г.) като се разпада на 15 държавни субекта.

Вторият от тях по територия е Казахстан.

Процесите за независимост и самостоятелна държавност в бившите съветски републики са съпроводени  с яростна русофобия. „Храни куче да те лае” - казват българите. Някои от новите държави наследиха държавни граници за територии, които никога не са им принадлежали.

Най-яркият пример е Казахстан. Мултиетническата средноазиатска страна с население само 19 млн придобива неочаквано големи територии от Южен Сибир и сухопътна граница  с Руската федерация, възлизаща на 7500 км от Волга до Алтай.

Казахстан е на шесто място по подземни богатства в света. Само 4 от тях: петрол, газ, въглища и уран са достатъчни казахите да живеят охолно като саудитите. Да, но само в случай, че никой не присвояваше печалбите от добива на суровини.

Намерили „стадо без кучета” след разпадането  на СССР и традиционната за Азия кланова система за управление, транснационалните компании не закъсняха да приватизират 2/3 от добива на подземните богатства на Казахстан.

След 30 години независимост картината е нерадостна -  добивната промишленост на богатата  страна е в ръцете на американски („Шеврон”), английски, китайски и турски фирми, които като пиявици изсмукват печалбите  от суровините, корумпирайки всички по производствените и търговски вериги.

Експлоатацията на казахите е като през XIX век. В Западен Казахстан един металург получава 500 дол/месечно, докато в Съединените щати металургът ги печели за 1 ден.

Грешките, направени от болшевиките (в случая от Хрушчов), се оказаха бомба със закъснител.

Политиката за национализация на управлението постепенно замени всички руснаци на ръководни позиции, превърнали страната на скотовъдците в индустриална сила, с казахи от съответния клан, често доведени от аулите, без достатъчно образование.

Руските хора, които бяха 40% от населението по времето на СССР, намаляха до 18 %, а богатството се концентрира в 1% клановете.

Най-големият богаташ-милиардер за цели 30 години стана несменяемият лидер на Комунистическата партия на Казахстан Нурсултан Назърбаев, единственият оцелял съветски ръководител, при това избран демократично с 97% от избирателите. Богатството му се изчислява на 60 млрд долара.

Всички негови роднини от клана са най-малко милионери: трите му дъщери Алия, Дарига и Динара, племенника Самат Абиш и брат му Кайрат Сатибалди (салафит и религиозен екстремист), бивши и настоящи  зетьове като Рахат Алиев и Тимур Колибаев и др.

Нурсултан Назърбаев е класически диктатор и олигарх. Той е строителят на днешен Казахстан, такъв какъвто е. Това никой не оспорва, даже със закон го наричат „Елбаси” т.е. лидер на нацията.

След разделянето на СССР баш-комунистът бързо се преориентира, без да крие прозападната си ориентация. Някои може би ще се учудят като разберат, че негов съветник е бил не друг, а самият Тони Блеър, бившият министър председател на Великобритания, виновен за войната на англосаксите в Ирак.

Този факт обяснява защо на територията на Казахстан Назърбаев създава финансов анклав, в който са в сила законите на Уелс и Англия.

Разбира се неограничената  власт и богатство на Елбаси карат някои по-млади политици да се осмелят и да го подсетят, че е време да подаде оставка.

Съдбата им е незавидна. Единия от тях, Заманбек Нуркадилов, намират вкъщи „самоубил се” с три куршума. Друг опонент, Сарсанбаев бива убит в планината.

Поръчителят на убийството е Рахат Алиев (бивш мъж на втората дъщеря Дарига), който бяга заедно с председателя на Комитета за национална сигурност (КНС) Алнур Мусаев в чужбина. Вероятно е знаел какво му готви тъстът. Намират го обесен в австрийски затвор.

Специалистите по изтока отдавна бяха убедени в две неща. Първо, че „Восток - дело тонкое!” („Бялото слънце на пустинята”) и европейците трудно могат да се ориентират от разстояние в процесите, които текат в Азия.

И второ: че откривателят на динамита  Алфред Нобел изглежда е бил прав като е твърдял, че „Всяка демокрация води до диктатура на изметта на обществото”.

Руският японист Яков Певзнер (1914 - 2003 г.),  разузнавач и критик на ленинизма като политическа теория, още през 1971 г. пише в дневника си: „Ако някога в Съветския съюз победят силите на т.н. пазарна икономика и на т.н. демокрация, то резултатът ще бъде разпад на страната. С Русия ще остане само Беларус, а може и тя да не остане. В социалната сфера това ще означава гангстеризация на всички области на живота”.

Думите на Повзнер за съжаление се оказват пророчески. Империята СССР вече не съществува, но с процесите на глобализацията  възникнаха нови икономически гиганти с многолюдно население и апетити за суровини.

В Азия това са най-вече Китай и Турция. Те с хищен поглед гледат на огромната богата територия и си я представят като тяхна бъдеща провинция.

Китай тихомълком заема мястото на Русия в бившите съветски републики. Той внася от тях 10 пъти по-големи обеми природен газ годишно - (40 млрд куб.м. срещу 4 млрд куб.м.). Половината от добива на петрол в Западен Казахстан също е в ръцете на китайски компании.

В Източен Казахстан големи територии вече са отдадени под аренда на китайците, по-точно на уйгурите, които се борят за независимост и не биха протестирали да създадат своя държава на територията на съседа си. Агресивната експанзия на китайците, обаче, е отблъскваща.

Антикитайските настроения на казахите са станали толкова силни, че лозунгите, издигани на демонстрации, вече са: „Не на китайската експанзия!” и „China go home!”

Русия наблюдава с тревога отдалечаването на Казахстан от идеята за Евразийски съюз. До 2050 г. тя все още ще експлоатира  космодрума Байконур, а може би и закрития ядрен полигон Семипалатинск. Една област в степта с големината на България има особен статут като субект на Руската федерация.

Но голямата грешка на Сталин и после на Хрушчов е включването на Южен Сибир в територията на Казахстан. Това са земи, заселени предимно от руснаци (особено след ВСВ във връзка с усвояването на целинните земи за производство на зърно) и които сега се обезлюдяват.

Трудно може да се направи референдум за присъединяването на Южен Сибир към „матушка Русь”. Но това може да стане на базата на взаимноизгодно споразумение и дългосрочен договор между братските в миналото страни за разполагане на руска военна база в Казахстан.

Интересът към изкопаемите източници на енергия в  Казахстан не намалява. Голяма част от тях предстоят да бъдат открити и разработени, независимо от „зелените” програми, които европейските страни приемат за борба с промените на климата.

Сделката на века е сключена от „Шеврон” (САЩ) още през 1993 г. за срок от 40 години.

Не закъсняват подобни изгодни сделки да сключат “Exxon Mobil”, British gas (Англия), Agip (Италия), Total (Франция), Royal Dutch Sell и др. Малко се коментира, но в мините на Казахстан се добива средно 40% от урановата руда в света. Това е огромно богатство, което само ще нараства, след като политиците от северното полукълбо отрезвеят на тема „зелен енергопреход” и отново започнат строителство на АЕЦ.

Става въпрос за огромни потоци от пари, процент от които отива в сметките на хората от клана и в обслужващите го високопоставени чиновници в министерствата и службите за сигурност.

А в същото време 70% от казахите живеят с по 2,5 долара на ден. Апетитът на бързите милиардери нараства и започват да искат абсолютната власт.

Естествено се появява и опозиция. Нарича се „Демократически избор на Казахстан” (ДИК). Най-куриозното е, че я оглавяват милиардери, които преди да се скарат с  Елбаси, са се обогатявали по правилата на клана.

Най-фрапиращ е случаят с талантливия казахски мошеник, с местния Чубайс, Мухтар Аблязов (58 г.), който също започва като министър на енергетиката и търговията,  после става банкер (БТА Банк) и накрая бива осъден задочно от съда за поръчване на убийството на друг банкер. Чадърът  е разтворен над него лично от бившия директор на Комитета  за национална сигурност (КНС).

Бяга във Великобритания, но и там го подгонват за пране на пари и накрая се установява във Париж като лидер на опозицията.

Провъзгласява се за водач на ДИК и продължава борбата си срещу Назърбаев. Координационният му център е в Киев, откъдето изпраща апели за сваляне на диктатора.

Ето един от тях от юли  2021 г., който звучи малко наивно, но сякаш се потвърждава от опита за преврат.

ОБРЪЩЕНИЕ НА  МУХТАР  АБЛЯЗОВ, 8 юли 2021 г.

Уважаеми приятели!

Ситуацията в нашата страна е критична. В обществото съществува ясна нужда от действия. Нашата задача е да постигнем смяна на режима на Назърбаев.

За целта е необходимо да изведем на улиците на големите градове 3-5% от протестиращите. Така например в Алма Ата 100 000 души, в Астана 50 000 души.

Известно е, че в Алмати или в Астана броят на полицаите е не повече от 3 000 служители. Когато на площадите излязат горният брой протестиращи, полицията или преминава на страната на народа, както неотдавна беше в Армения, или се разбягва като полицаите се преобличат в цивилно облекло, както в много страни на света.

Нужно ни е във всеки голям град да имаме ядро от активисти, които да насочват масата протестиращи граждани. За Алмати са ни достатъчни 1000 подготвени активисти, които ще доведат по 10  души и така ще осигурят 10 000 привърженици.

Те от своя страна ще станат магнит за нови хиляди протестиращи. По този начин ние ще изведем на масов митинг не по-малко от 50 000 души, което автоматично ще доведе до смяна на режима на Назърбаев.

За подготовка на активисти, на които да са ясни нашите цели, аз, Мухтар Аблязов, призовавам нашите привърженици да установяват директен контакт с мене и с щаба на Демократически избор на Казахстан в Киев с видео връзка.

В момента е прибързано да се коментират категорично размириците  в Казахстан. Като вътрешен конфликт те са опит на управляващите от клана Назърбаев да свалят президента-дипломат Токаев, който преди три години беше личен избор на Елбаси.

Спусъкът на конфликта, а именно удвояване цената на втечнения газ, бяха икономическите искания, които още на третия ден в старата двумилионна столица Алмати преминаха в политически.

Безредиците бяха започнати от подготвени групи терористи с боен опит в Сирия, Ирак и Афганистан, пристигнали  по неведоми пътища при бездействието на силите на КНС от вътрешността и от съседните бивши републики.

Веднага бе намерен и виновникът за участието на КНС в опита за преврат. Оказва се, че в планините са съществували лагери за подготовка на метежници и това е било известно на службите за сигурност и по специално на племенника на президента Самат Абиш, заместник на ръководителя на службите Карим Масимов (54 год.), един от най-влиятелните политици по времето на Назърбаев, два пъти министър-председател и началник на Администрацията на президента.

На 6 януари Масимов бе обвинен в държавна измяна, но по-скоро ще се окаже „козел отпущения” (изкупителна жертва) в борбата на клановете.

Президентът Токаев незабавно изостави принципите на пазарната икономика и фиксира цените на газа за 2022 г., но беше късно. Хаосът в Алмати беше започнал. Явно външни сили предвиждаха извличане на дивиденти. Китай беше готов „да помогне” в Източен Казахстан.

След като протестиращите палеха колите на Бърза помощ и на пожарната служба, значи палежите трябваше да продължават и западните СМИ да ги описват като част от демократична революция. След като „протестиращи” превземат международното летище, значи очакват някого да се приземи или да е възпрепятстван да кацне на него.

Една от конспирологичните версии (проф. Игор Панарин) е, че след оставката и бягството на президента Токаев, от Европа ще пристигне в Алмати демократично правителство на милиардерите-опозиционери, което ще поеме властта. А Турция ще изпрати военен контингент, който да въведе ред в „бисера на Съвета на тюркските държави”.

Плановете на външните сили рухнаха, тъй като президентът Токаев не избяга като Янукович в 2014 г. и реанимира един Договор за колективна безопасност (ОДКБ), който след толкова години се оказа жизнеспособен с транспортните възможности на РФ.

Реакцията на Владимир Путин беше светкавично доказателство за изявленията му през м. декември, че „Русия няма повече да отстъпва и ще отговаря с военно-технически решения.”

Той много добре знае, че става въпрос само за смяна на клановете, че „изчегъртвайки” старото правителство на Елбаси, новото вероятно ще продължи да бъде също протурско и прозападно.

Въпреки приказките на Токаев, че неговата страна ще води „многовекторна външна политика”.

Спомняте си как на Валдайския форум  Путин иронично допълни казахстанския президент, че „Садам Хюсеин също говореше така!?”

На ВВП е пределно ясно, че след Казахстан аналогични процеси за дестабилизация около границите на РФ очевидно ще бъдат стартирани и във всички други средноазиатски републики.

Ако сега не се покажеше на света, че Русия е в състояние да ги защити от нашествие на ислямски терористи, то следващата мишена вече ще бъде самата тя.

7500 километрова граница от Волга до Алтай не може да се пази само с вербални обещания, както показа горчивият опит с разширението на НАТО.

Но има и нова стратегия. През миналия век безплатно бяха открито среброто на Такжикистан  и разработени газовите находища на съветските републики от руските геолози.

Но оттук нататък братската помощ вече не може да бъде безплатна.