ФРАГМЕНТИ

Татяна Любенова

ФРАГМЕНТИ - 2021-ва

1.
Див трендафил и алени макове
край шосета и линии влакови;
и акации ароматни,
и липи медоносни и златни…
А пък твоето Време минава,
все по-малко, малко остава.
Само птиците тук пребивават
и пътеките във забрава.

2.
Не се сбогувам с теб, Река,
не се сбогувам…
Течеш, изтичаш ти
натам, където
едно далечно детство
още те целува
и още те обича
до безпаметство…

3.
Замислени,
така и не видяхме -
Луната е изпълнила
сакралния си кръг.
От тази лунна питка
някой чупнал крайче…
Звездите са видели
тайния крадец,
но няма да го издадат.
Намигат заговорнически
и… мълчат!


ВЪПРОС

Един по един
си отиват големите,
а никой не идва след тях.
И кой,
за това оцеляващо Време,
ще напише поемите
и памет за него ще пази
под земната прах?


БЕЗВРЕМИЕ

Когато Времето
достигне своя край
и спре да диша Тишината,
в един кристал
застива Паметта…
Единствено
Вселенското безвремие
е наше…


***

Ето, първият есенен дъжда заваля,
с хладни пръсти докосна Земята.
Сгорещена от летните страсти, тя
задимя, отдадена, златна…
По стъклата се стичат дъждовни сълзи,
а за слънце жадува Душата.
Преминава годината. С нея - и ти.
Като зрънце потъваш в земята.
Гледаш Времето - бавна река, то върви,
без значение вече е всичко.
И борбиците днешни, с дребнави лъжи,
са безсмислени и безлични.


ЛИРИЧНО

Да погледам навън Есента -
с тези тънки, оголени клони,
как внезапно тя посивя
и към Зимата лист отрони…
Една стройна и бяла бреза
свети гола във тъмнината,
дала своето злато и тя
на самотната Зима в отплата.


КРАЕГОДИЕ

Кротко чука по перваза
леден зимен дъжд.
Гълъбите вън ги няма,
под стрехите спят…
И годината е стара,
стара като сън.
Бавно, бавно се стопява
под дъжда навън…