КАПРИЗИ
Една от развлекателните атракции за туристите по нашите черноморски курорти през лятото са художниците, които рисуват портрети. Повечето от желаещите да бъдат нарисувани гледат на това като на сувенир за спомен от пребиваването им в България.
Самите художници, макар и повечето от тях да са професионалисти, не се и стараят за нещо повече. Достатъчно бива постигането на приликата, което напълно удовлетворява клиентите. Сядат за портрет най-често децата, но и не малко възрастни се отдават на това развлечение.
И аз, като много мои колеги, няколко лета практикувах рисуването на портрети на територията на курорта Албена.
Имах интересен случай един ранен следобед, когато приятно уморените от предиобедното изтягане по плажната ивица курортисти отиваха да полегнат в прохладата на хотелските стаи.
Една възрастна двойка прекъсна бездейното ми седене пред статива. Поздравиха с характерната германска учтивост и дамата посочи стола, на който сядаха клиентите да ги рисувам:
- Може ли?
- Разбира се, заповядайте! - отговорих аз със задоволство, че имам клиент по това време.
Естествено разговорът ни беше на немски език.
Въпреки напредналата си възраст, жената поддържаше външния си вид със суетното старание на младите госпожици.
Леко накъдрените избеляващи коси се спускаха до нивото на раменете й, от които след широко деколте продължаваше надолу по слабоватото тяло пъстра лятна рокля.
Златно колие обгръщаше с изяществото си шията на госпожата, а на ушите допълваха тоалета обици с изработени в ювелирна нежност дребни алафрангови форми.
Дамата седна със спокойна грациозност и отправи към мене поглед - изпълнен със самочувствие за човешко достойнство. Преди да си отворя устата, дори за дежурните насоки за заемане на позата, клиентката започна да ме наставлява:
- Аз не желая зелен или син фон. Колието искам да бъде изпипано детайлно. Погледът ми да излъчва… - и така изброяването на претенциите продължаваше.
Съпругът й, за да не смущава концентрацията на художника, тактично се беше усамотил на една пейка до нас, където се бях установил да рисувам в парково кътче до хотела.
Сянката на дърветата осигуряваше комфорт както на мене, така и на желаещите да бъдат рисувани.
От гладко избръснатото лице на стареца извираше спокойствието на светлосините му очи. Късата коса, на младини руса, сега сребрееше на фона на все още стройната за възрастта му фигура. Грижливо изгладените снежнобяла риза с къс ръкав и светлосив панталон от скъпи материи, представяха добро социално положение.
С мълчаливото търпение на ученик, слушащ учителя си, аз изчаквах края на инструкциите, за да започна да рисувам.
Дамата обаче не свършваше.
Забелязах как спокойното лице на съпруга й се раздвижи. Стана отривисто и в упор заяви на жена си:
- Ама, като толкова много разбираш от това, защо не вземеш четките и да се нарисуваш?!
