ЕЛЕГИЯ
ЕЛЕГИЯ
Сега е обруган, самотен и в треви обвит,
на паметник пиедесталът от гранит.
На героя бронзовата фигура премахнаха
и подвига му свят без срам потъпкаха!
На историята от бунището излюпени,
се гаврят със светини властни лумпени!
А гузна тишина над паметниците витае
и само вятърът студен над руините ридае!
2016
ЕСЕННА КАРТИНА НА МОРСКИЯ БРЯГ
С носталгия морето облива
безлюдния пясъчен бряг
и облаци в сиви нюанси
ръсят капчици хлад.
Остарелият ден си прибира
последните свои светлини
и бавно поглъщан от здрача,
хоризонтът губи ясни черти.
Дъждът композира
монотонните звуци
в простора на есенна нощ.
Пригласят им в ритъма
с плясък студени вълни
и в мрака смутено загатват,
че морето го сякаш боли.
ЗИМНО УТРО
С танца си снежинките изпращат
последните минути на нощта,
с пухкавата нежност се разстилат
на побелялата от тях земя.
И светлината с мека усмивка
отново събужда бавно деня,
който с хладна сънена целувка
над снежния град се тихо разля.
А в простора е толкова чисто,
както е в детска невинна душа
и ни свети в очите лъчисто
с хладния утринен дъх на снега.
МЕЛОДИЯ В БАГРИ
Цигулка игриво изплита
магията светла от звуци
и нежно усеща душата
полет на волните птици.
В такива минути рисувам
с емоции живи богат.
Мелодии в багри усещам
как в мене с порив звучат.
НОСТАЛГИЧНО ЗАВРЪЩАНЕ
В прегръдката на овехтялото село
събудените спомени рисуват
контурите на селското ми детство.
Небрежно ще ми каже всеки:
,,Носталгия банална е това.”
И знам, че е така, но има образ личен
на чувствата ни в общата баналност -
изграждащи безброй сюжети
на темата една и съща.
Затуй така в живота си
назад се връщам,
тъй както книга се прочита пак.
И може би по-мъдри ставаме,
когато назад се връщаме,
макар и в спомените само.
А тъй естествено е сякаш,
че в есента на детството ми
с лястовиците съдбата споделих.
Подобно виното прекипнало
разляха се годините ми в градовете,
за да се връщам все по-рядко тук,
където съм най-радостните дни живял,
но изгледът е друг сега -
обрасъл двор с трева!…
СВЕТИНЯТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Апостоле на свободата -
за българския род светиня,
за тебе писали са стихове
и винаги поетите ще пишат;
рисували са и ще те рисуват пак
художниците вдъхновено;
скулпторите образа ти свят
ще ваят в бюстове
и паметници за поклон.
Но само корумпираните властници
се гаврят с образа ти свят -
в луксозните си кабинети,
потънали в обилния разкош,
портрета ти окачват на стената -
над мръсната си съвест,
лицемерно и без капка свян,
поставили венеца-символ
за морална чистота!
СЕЛСКОТО УЧИЛИЩЕ СЕГА
На училището в село Липен -
където получих първите уроци
Как глухо е и пусто
в училищния двор сега.
Тежък катинар виси студено -
поставен е на входната врата.
Заключил е в училищната сграда
предишните й шумни времена.
С потискащи душата чувства,
училището ми пустее в самота.
Тук споменът от ранното ми детство,
донася светлина от първите уроци,
в оная жизнена среда в класа,
където учех с моите връстници.
Пленен от тъжната реалност,
носталгия смразява ме сега,
че при липсата на млади хора,
чезнат постепенно българските ни села!
2017
ТЪЖНО НАСТРОЕНИЕ
В умората тиха
разпиляват дърветата пак
остарелите свои чувства.
Просторът утихнал
се въси в мъгла.
Самичък съм седнал
на пейката в парка -
почти безлюден сега.
И гнезди се унило в душата
необяснима с думи тъга!
