ПЪРЗАЛЯНЕ
превод: Красимир Георгиев
ПЪРЗАЛЯНЕ
На полето, пшеница жълтило,
впряг вълнист устремил в светъл бяг,
пелена мек и пухкав разстила
тоз сребреещ искрящ весел сняг.
В студ момци и девойки се возят,
ярки макове бузи красят.
Разрешиха с коне на колхоза
на пързалка да се веселят.
Като лебеди литват шейните,
като вятър снежецът кръжи.
От реката далечна долита
на пързалката смях закачлив.
Роши вятърът конските гриви
и в главите ни огън пламти.
Сякаш сън е, девойка щастливо
светли думи на момък шепти.
1936 г.
——————————
КАТАНЬЕ
На поля, где желтела пшеница,
Вдаль направив волнистый разбег,
Пеленою пушистой ложится
Серебристый, искрящийся снег.
Щеки парней горят от мороза,
Щеки девушек - мака красней.
Разрешил председатель колхоза
На катанье им взять лошадей.
Понеслись, словно лебеди, сани,
Вихрем кружится около снег.
И от речки далекой с катанья
Вдаль задорный разносится смех.
Ветерок треплет конские гривы,
И пылает в жару голова.
Как во сне, улыбаясь счастливо,
Шепчет девушка парню слова.
1936 г.