АСЕН ЗЛАТАРОВ И ТЕАТЪРА
Много хора ще скърбят за смъртта на младия проф. д-р Асен Златаров. Той се проявяваше широко и беше навсякъде.
И с перо, и като оратор неговият буден ум бдеше над всички ни.
Между грижите си по наука, общественост и литература, г-н Асен Златаров имаше и голямата грижа да следи българския театър, да помага с критика и със съвети на много наши актьори. Като добър българин и най-много като оратор, той чувстваше близо до сърцето си изкуството на актьора.
Защото той сам излизаше пред катедрата и с първите слова завладяваше публиката и я водеше със себе си.
Често пъти Златаров биваше помолван ненадейно да каже няколко думи, смирен, тих и усмихнат излизаше на сцената, почваше да говори тихо, а след малко мисълта му се разливаше като река, пламваха очите му и той, забравил, че е пред публика, загоряваше и задълбаваше в душата си.
Понякога контактът между него и слушателите беше толкова силен, че на всички ни се струваше, че се намираме пред някой голям актьор, който не само със слово, но и с душа иска да ни представи нещо.
Ето тия негови дарби може би го тикаха към театъра и той живееше с него, а с актьорите обичаше да бъде близък и сърдечен.
Напоследък той особено беше се загрижил за съдбата на артистите от Кооперативния оперетен театър, в лицето на които виждаше някогашните пионери от Рождал.
Той ценеше усилията на тия хора - след 15-годишен труд да закрепят театъра си - и търсеше начин да им помогне, за да не загинат толкова крехки дарби.
Всички артисти скърбят за загубата на нашия млад вдъхновител, а най-вече за туй, че не можахме поне в предсмъртния му час да бъдем при него и да му кажем колко сме му благодарни и колко много го обичаме…
——————————
в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 335, 29.12.1936 г.