Теодосис Пиеридис

превод: Теодора Стайкова

ЕКЗЕКУЦИЯ

Картечницата разтвори
червено ветрило
внезапно… И с трясък.
Тъй падна на земята.
Но там, преди да падне още,
започна да се вдига
колона от мрамор -
блестяща и бяла.
- Да живее сво… - и тя се строши.
Картечницата ще избяга, засрамена.
Трупът ще изчезне.
Но ще остане вечно там,
бляскава и бяла,
колоната от мрамор,
която варварите строшиха:
- Да живее сво…

ЗА ЕДИН, КОЙТО НЕ ПОДПИСА ДЕКЛАРАЦИЯ

Ти казваше „Не!”…
И когато ти показваха златните пладнета,
които в дълбока, разтворена прегръдка
люлеят света като своя рожба.
И когато ти показваха румените утрини,
които танцуват леко по короните на дърветата
и ръсят своя смях наоколо.
И когато ти показваха нощите, които настъпват бавно,
раздиплили всички воали,
сякаш плуват кораби и сънища.
И когато ти показваха крайбрежните простори
с промит чакъл и чайки…
И когато ти показваха спокойствието на планините
и нестихващия живот на градовете…
И когато ти посочваха целия живот като на длан -
тридесет сребърника за твоето „да”,
само едно „да”, промълвено дори с върха на устните,
ти казваше „Не!”…
И когато ти показваха очите на майка ти,
които те гледат като протегнати ръце.
И когато ти показваха ръцете на децата ти,
надвиснали над тебе, сякаш викове.
И когато ти показваха розите на любовта ти,
които ще увехнат напразно в жажда за тебе;
когато слагаха в ръката ти ключа,
с който би отворил, ако искаш, вратите на риданията,
и ножа, който обичта ти може да убие -
само за едно „да!”
ти казваше „Не!”

Тогава те пуснаха върху тебе
песа на омразата.

Муцуната му се намокри от кръвта ти
и челюстите му разкъсваха месата ти,
и ноктите раздираха сърцето ти.
Но ти казваше „Не!”…
Ти казваше „Не!”…

И тази твоя дума - орел крила разперил -
се издигна към небето и там
се прикова в средата: слънце на деня, звезда на нощта,
за да го гледат хората и да вярват в Човека…