Владимир Нарбут

Владимир Иванович Нарбут, руски писател - поет, литературен критик, редактор, общественик е роден на 2/14 април 1888 г. в чифлика Нарбутовка, Черниговска губерния, в семейството на помешчик. Второ от девет деца в семейството. Нарбут са стар литовски дворянски род, преселил се в Украйна през XVII век. През 1906 г., след тежко боледуване, Владимир започнал да куца. Завършва със златен медал Глуховската гимназия и в 1906 г. заминава за Петербург. От 1906 г. заедно с брат си Георгий живее в Петербург в жилището на художника Иван Билибин, оказал на братята голямо влияние. Става последователно студент в три факултета на Петербургския университет: математически, източни езици и историко-филологически, но не завършва университета. През 1908 г. публикува първите си стихове, а през 1910 г. излиза първият му сборник с поезия „Стихове”. В началото на 1911 г. ръководи отдел „Поезия” в студентското списание „Gaudeamus”, в което печатат В. Брюсов, М. Волошин, Ал. Толстой, Ал. Блок, Ив. Бунин. През есента на същата година постъпва в организирания от Николай Гумильов „Цех на поетите” („Цех поетов”). Вторият му сборник „Алилуя” (обложката му, както и на първия, е от брата на Владимир - Георгий Нарбут, който е известен художник-график), излиза през 1912 г. и е забранен от цензурата, целият му тираж е иззет. За да избегне съда, Нарбут заминава на петмесечна етнографска експедиция в Абисиния (Етиопия) и Сомалия. Връща се през 1913 г., след амнистия, обявена по повод 300-годишнината на царската фамилия Романови. За кратко време става редактор и издател на „Ново списание за всички”, а след като се заплита във финансови проблеми, продава правата върху изданието и заминава за родната Нарбутовка (1913). Въпреки че практически скъсва със столичния живот, след заминаването му през 1913 г., в Петербург излиза сборникът му със стихове „Любов и любов”. В годините на войната от време на време печата в столичната и местна периодика. В началото на 1917 г. се присъединява към левите есери, а след Февруарската революция - към болшевиките и става член на Глуховския съвет. В началото на 1918 г. семейството Нарбут са нападнати от отряд червени „партизани”, които громят „помешчици и офицери”, убит е братът на Владимир - Сергей, офицер, наскоро завърнал се от фронта, самият поет е ранен и поради гангрена се налага да бъде ампутирана китката на ръката му. Когато става ясно, че тежко раненият литератор членува в партията на болшевиките, нападателите посещават болницата и му поднасят извиненията си. През 1918 г. по поръчение на партията организира болшевишкия печат във Воронеж и издава литературното списание „Сирена”, в което публикуват О. Манделщам, Ал. Блок, А. Ремизов. През 1919 г. участва в издаването на партийни списания в Киев и там излиза книгата му „Вретено”(„Веретено”). На 8 октомври 1919 г. в Ростов на Дон е арестуван от белогвардейското контраразузнаване. В него дава показания, в които признава своята ненавист към болшевиките и обяснява сътрудничеството си със съветската власт с безпаричие, страх и отчаяние. По-късно това признание попада в ЧК и след много години, през 1928 г., е използвано като компромат срещу Нарбут. Освободен след нападение на червена конница и отново официално влиза в РКП(б). Скоро след освобождаването му пак е командирован в Одеса, Украйна, където се занимава отново с организирането на печат - издава списанията „Лава” и „Облава”(„Хайка”). Възглавява одеското отделение на РОСТА - ЮгРОСТА (1920), под негово ръководство работят Едуард Багрицки, Валентин Катаев, Юрий Олеша, Сандро Фазин, Михаил Файнзилберг. През 1920 г. излизат сборниците му „Плът”, стихове от 1912-1914 г.(„Плоть”) и „В огнените стълбове” („В огненных столбах”). Същата година в Ростов на Дон излиза още една негова книга - „Червеноармейски стихове” („Красноармейские стихи”). По това време се запознава със Серафима Суок, която става негова жена. През 1921 г. заминава за Харков, където оглавява Радиотелеграфното агентство на Украйна (РАТАУ). Заедно с него заминават Катаев и Олеша. В Харков излиза сборникът му „Съветска земя” през 1922 г.; през същата година там излиза и сборникът „Александра Павловна” - последната му книга приживе и връх в лириката му. През 1922 г. пристига в Москва, работи в Наркомпрос, а през 1924-1927 г. - в отдел „Печат” на ЦК на РКП (б), по това време не пише стихове. През 1925 г., съвместно с издателя В. Репинин, основава и редактира месечното списание „30 дни”, става редактор на популярните списания „Световен следотърсач” и „Около света”. Едно от най-значимите му начинания е основаването на голямото издателство „Земя и фабрика” („ЗиФ”). Именно в това издателство излизат първите книги на много одески писатели. През 1927-1928 г. е един от ръководителите на ВАПП. През 1928 г. Нарбут е обвинен в „укриването на редица обстоятелства, свързани с пребиваването му в плен при белите през 1919 г.”, изключен е от партията и е уволнен от редакторските си постове. След това се занимава с рутинна литературна работа, а към поезията се връща през 1930 г. През 1936 г. планира излизането на сборника със стихове „Спирала”, но на 26 октомври е арестуван по обвинение за участие в група на „украински националисти - литературни работници”, в която са включени и преводачи. На 23 юли 1937 г. с постановление на Специалното съвещание на НКВД на СССР е осъден на пет години. Нарбут е в лагер край Владивосток, а после в Магадан. Данните за смъртта му са противоречиви. Дълго време се смята, че е удавен на баржа през 1942 г. в Нагаевския залив. Според новите документи той е повторно съден на 7 април 1938 г. и разстрелян на 14 април в Колимския край по постановление на НКВД.


Публикации:


Поезия:

ГРАДИНА/ превод: Татяна Любенова/ брой 143 декември 2021

ВЪЛК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 164 януари 2024