КЪЩИ

Владимир Пяст

превод: Тихомир Йорданов

КЪЩИ

Облечени са къщите в гранит.
Предания не пазят в този вид.

У тях там други същества
оставят своите слова.

Тълпа в безлики часове
и глъчка тъмна там снове.

Но в думите на старите стени
не вниква никой отстрани.

На улицата в тази гмеж
по чудо спираш ти вървеж

и осветена грейва тя -
отворена за теб врата.

Дъхът ти спира. Онемя.
Но миг - и всичко притъмня.

Пред старата се озова.
Но ти не вярваш на това.

Но случи ли ти се в захлас
да минеш пак във този час,

ти ще поискаш с бледен лик
да върнеш трепетния миг.

——————————

СТЪПКИ ИЗ МРАКА

Очи в очи с портрета застани.
Ти с цялото си същество към нея
се обърни - и тя ще оживее.
За друго да си мислиш престани.

Записвай после върху лист!
На мимолетното минута кратка
дари в заветната тетрадка.
За нея после се моли.

И този сън ще продължи…


ДОМА

Домов обтесанный гранит
Людских преданий не хранит.

На нем иные существа
Свои оставили слова.

В часы, когда снует толпа,
Их речь невнятная слепа,

И в повесть ветхих кирпичей
Не проникает взор ничей.

Но в сутках есть ужасный час,
Когда иное видит глаз.

Тогда на улице мертво.
Вот дом. Ты смотришь на него

И вдруг он вспыхнет, озарен,
И ты проникнешь: это - он!

Застынет шаг, займется дух.
Но миг еще - и он потух.

Перед тобою прежний дом,
И было ль - верится с трудом.

Но если там же, в тот же час,
Твой ляжет путь еще хоть раз, -

Ты в лихорадке. Снова ждешь
Тобой испытанную дрожь.

<1903-1907>

——————————

СТУПЕНИ ИЗ МРАКА

Скорей ее портрет достать!
В него глазами жадно впиться.
Всем существом к ней обратиться,
О прочем думать перестать.

Затем - порывисто писать!
Дать мимолетному сплотиться.
А после - за нее молиться,
Закрыв заветную тетрадь…

И этот сон - века продлится.

Суйда, 1905